Авемпарта

- Трябва да се съглася - обади се и Магнус. Джуджето бе на крака и кимаше.

Ейдриън отиде до кладенеца и изля половин кофа вода над главата си, сетне се отръска.

- Наистина, Ейдриън - каза Моувин, - къде си се научил да се биеш така? - От мъж на име Данбъри Блекуотър.

- Блекуотър? Не е ли това името ти?

Ейдриън кимна и на лицето му се прокрадна меланхолично изражение.

- Това беше баща ми.

- Беше?

- Той почина.

- Воин ли е бил? Генерал?

- Ковач.

- Ковач? - запита невярващо Моувин.

- В не по-голямо от това селце. Човекът, който изработва подкови, гребла, тенджери.

- Искаш да ми кажеш, че селски ковач е знаел тайните умения на тешлорците? Разпознах движенията от Тек'чин, за останалите мога само да предполагам, че са от другите изгубени дисциплини.

Всички се взираха в Моувин неразбиращо.

- Тешлорите? - той се огледа, но погледите на останалите не се промениха. Подбели очи и въздъхна: - Невежи, заобиколен съм от невежи. Тешлорите били най-добрите рицари на всички времена. Личните телохранители на императора. Говорело се, че самият Новрон им бил преподал Петте бойни дисциплини. Една от тях е Тек'чин, познаването на която е направило династията на Пикъринг легендарна. Баща ти очевидно е бил запознат с нея, както и с други тешлорски дисциплини, смятани отдавна за изгубени, а ти ми казваш, че е бил прост ковач? Вероятно е бил най-великият воин на времето си. А знаеш ли какво е правел той преди ти да се родиш?

- Предполагам каквото и след това.

- Тогава откъде се е научил да се бие?

Ейдриън се замисли над това:

- Сметнах, че е запомнил тези неща от службата си в местната армия. Имаше няколко мъже от селото, които бяха служили на Негова свет-лост. Баща ми говореше, сякаш е виждал битка, така че бях заключил, че е влизал в бой.

- Някога питал ли си го?

Гърмежът на копита ги прекъсна, докато трима конници влязоха в селото откъм замъка. Ездачите бяха облечени в червено и черно със символ на строшена корона на гърдите си. Начело им яздеше слаб и висок мъж с къса оформена брадичка.

- Отлично майсторство - каза той. Отиде до Ейдриън и рязко спря коня си. Черният жребец бе обвит в алено-черно покривало с пискюли, ален оглавник с еднофутово перо. Конят изпръхтя и спря.

- Чудех се защо синът на граф Пикъринг не взема участие в борбата днес, но сега виждам, че сте открили по-достоен противник. Кой е този великолепен боец, когото не съм виждал в замъка?

- Не съм тук да се боря за короната - каза просто Ейдриън, докато навличаше ризата си.

- Не? Жалко, защото със сигурност притежавате сериозен шанс за това. Как се казвате?

- Ейдриън.

- Радвам се да се запозная с вас, сър Ейдриън.

- Просто Ейдриън.

- Разбирам. Тук ли живееш, просто Ейдриън?

-Не.

Ездачът не изглеждаше особено доволен от краткия отговор и доближи коня си заплашително. Животното издиша горещ влажен дъх в лицето на боеца.

- Тогава какво правиш тук?

- Просто минавам - отвърна в обичайния си дружелюбен тон Ейд-риън. Дори съумя да се усмихне.