Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- А… познавате семейството. Да.
- Ами, много съжалявам, че не се е получило. Добре ли си…? Как приключиха нещата?
- Всичко просто умря, ако трябва да бъда честен.
- Е, връзките са толкова трудни. О, мили, скъпият ми… чувам колко си тъжен. Искаш ли да се прибереш у дома и…
- Беше Сакстън. Братовчедът на Куин.
От другата страна на линията се чу рязко вдишване. Докато майка му продължаваше напълно да мълчи, ръката на Блей така се разтрепери, че едва можеше да държи телефона.
- Аз… аз… а, - майка му преглътна трудно. – Не знаех. Че, ъ… ти…
Той довърши това, което тя не можеше, наум: не знаех, че си един от тези хора. Сякаш хомосексуалистите бяха прокажени за обществото. О, по дяволите. Не трябваше да казва нищо. Дявол да го вземе, защо му трябваше да си проваля целия живот в един момент? Защо не можеше първият му истински партньор да скъса с него… и после да изчака няколко години, може би десет, преди да признае това на родителите си и да го игнорират? Но неееее, трябваше да…
- Заради това ли никога не си споделял с кого имаш връзка? – попита тя. – Защото…
- Може би. Да…
Подсмърчане. И после дълбоко вдишване. Разочарованието й, което се предаваше по линията, беше прекалено тежко, за да го понесе, смазващият натиск върху гърдите му го караше да се дави и едва да успява да диша.
- Как можа…
Побърза да я прекъсне, защото нямаше да може да понесе тези думи, изречени от нежния й глас.
- Мамен, съжалявам. Виж, не съм искал, разбираш ли? Не знам какво говоря. Просто…
- Какво съм направила аз или ние…
- Мамен, стига. Спри. – в паузата, която последва, се замисли дали да не й цитира малко Лейди Гага и да подкрепи цитата с малко думи тип „нямаш вина, не си направила нищо грешно като родител“.
– Мамен, аз просто…
В този момент той се пречупи, заплака възможно най-тихо. Чувството, че в очите на майка си бе разочаровал семейството просто с това, което е… беше нещо, което никога нямаше да превъзмогне. Искаше просто да живее честно и открито, без да се извинява. Като всички останали. Да обича този, когото обича, да бъде този, който е… Но обществото имаше различни стандарти и както винаги се беше страхувал, родителите му бяха част от това… Слабо осъзнаваше какво му говореше майка му и вложи усилия да се стегне и да приключи разговора…
- … те накара да мислиш, че не можеш да ни кажеш това? Че е нещо, което може да промени чувствата ни към теб?
Блей примига, докато мозъкът му сякаш превеждаше чутото преди малко на някакъв език, който имаше смисъл.
- Извинявай…? Какво?
- Защо не си…
- Какво направихме, за да те накараме да се чувстваш, че каквото и да било у теб може да ни накара да… се засрамим от теб? – прокашля се, сякаш опитваше да се вземе в ръце. – Обичам те. Ти си моето биещо сърце, но извън гърдите ми. Не ме интересува с кого имаш връзка и дали има руса или черна коса, сини или зелени очи, мъжки или женски полови белези – стига да си щастлив, само това ме интересува. Искам за теб това, което ти искаш за себе си. Обичам те, Блейлок… обичам те.
- Какво… да не би да казваш…
- Обичам те.
- Мамен... – започна той дрезгаво, сълзите отново напираха.
- Просто ми се иска да не ми го беше казал по телефона, - промърмори тя. – Така искам да те прегърна в момента.
Той се засмя по грозен и някак непохватен начин.
- Не исках. Имам предвид, не го бях планирал. Просто ми се изплъзна.
Странен избор на думи, помисли си.
- И съжалявам, - рече тя – че нещата не са се получили със Сакстън. Той е много голям джентълмен. Сигурен ли си, че е приключило?
Блей разтри слепоочия, докато реалността се възвръщаше, знаейки, че очевидно още има любовта, която винаги бе познавал. Въпреки истината. Или може би… заради нея. В моменти като този се чувстваше като най-щастливия кучи син на света.
- Блей?
- Извинявай. Да, извинявай. За Сакстън… - помисли си за това, което беше направил в стаичката в тренировъчната зала, когато бе останал сам. – Да, мамен, приключило е. Напълно съм сигурен.
- Добре, значи, слушай какво трябва да направиш. Дай си малко време и се оправи. Ще усетиш, когато си готов. После трябва да бъдеш отворен към това да срещнеш някой друг. Ще е голям късметлия, нали знаеш.
И ето, че тя му казваше да се среща с друг мъж.