Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
А-ха. Да бе, помисли си Зайфър и завъртя очи.
- Трябва да помниш, Елан, че си защитен.
Докато Кор се усмихваше все по-широко, показваше всичките си зъби, сякаш бе на ръба да ги впие във врата на другия мъж и да разкъса гръкляна му. Малко след това си размениха „довиждане“ по телефона и Кор затвори. Зайфър заговори.
- Всичко наред ли е?
Водачът им извърна глава и когато очите им се срещнаха, Зайфър направо съжали идиота от другата страна на телефона… както и Рот и Братството. Блясъкът в очите на водача му беше чисто зло.
- О, да. Всичко е напълно наред.
Глава 25
Докато се чуваше сигналът свободно от неотговорено обаждане, Блей задържа телефона до ухото си и седна на ръба на леглото си. Това беше странно. Родителите му трябваше да си вкъщи по това време на нощта. Беше съвсем близо до зазоряване…
- Ало? – каза майка му най-после. Блей издиша бавно и тежко и се облегна отново на рамката на леглото. Като събра края на халата си над краката си, той се прокашля.
- Здрасти, аз съм.
Щастието, което се усети в гласа от другата страна, го стопли отвътре.
- Блей! Как си? Нека повикам баща ти, за да се включи от другата линия…
- Не, чакай, - той затвори очи. – Нека просто… поговорим. Аз и ти.
- Добре ли си? – чу звука от приплъзващ се по голия под стол и знаеше точно къде е тя: до дъбовата маса в скъпоценната й кухня. – Какво става? Не си ранен, нали?
Не и вътрешно.
- Аз… добре съм.
- Какво има?
Блей разтри лице със свободната си ръка. Винаги бе близък с родителите си – обикновено нямаше нещо, за което да не може да говори с тях, и тази раздяла със Сакстън беше точно от типа неща, които обикновено повдигаше: беше разстроен, объркан, разочарован, малко депресиран… всички онези емоционални неща, за които говореше с майка си по време на тези лични разговори по телефона. Докато мълчеше обаче си спомни, че всъщност имаше едно нещо, което никога не беше споделял с тях. Едно много голямо нещо…
- Блей? Плашиш ме.
- Добре съм.
- Не, не си.
Съвсем вярно. Предполагаше, че не го уважаваха заради сексуалната му ориентация, защото по принцип любовният живот не е нещо, което повечето хора споделяха с родителите си. И може би също така имаше част от него, колкото и нелогична да беше, която се тревожеше дали не гледаха различно на това нещо в него. Без „може би“. Все пак политиката на глимерата относно хомосексуалността беше доста ясна: стига да не си открит относно това и да имаш сношения с някого от противоположния пол, както трябваше, нямаше да те елиминират заради тази перверзия. Да, защото да се чукаш с някого, към когото не си привързан или в когото не си влюбен, и да го лъжеш за продължителните изневери, беше толкова по-уважавано от истината. Ала Господ да ти е на помощ, ако си мъж и имаш мъж за партньор и не го криеш – както бе при него през последните дванадесет месеца и нещо.
- Аз…, разделих се с някого.
Иии сега се чуваше тишина от страната на майка му.
- Наистина? – каза тя след миг, сякаш беше шокирана, ала се опитваше да не го показва. Мислиш си, че това е изненада, познай какво следва, мамо, помисли си той. Защото, по дяволите, той щеше… Момент, наистина ли щеше да направи това сега, по телефона? Не трябваше ли да бъде лично? Какъв точно беше етикетът в тази ситуация?
- Да, аз, ъ… - преглътна трудно. – Всъщност през последната година имах връзка.
- О,… боже, - болката в тона й го зашемети. – Аз… ние… с баща ти не знаехме.
- Не бях сигурен как да ви кажа.
- Познаваме ли я? Или семейството й?
Той затвори очи, гърдите му думтяха.