Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
Първо имахме нужда от телефони. Бях проучил джиесемите, които ни беше дал Хортън, и не бях намерил проследяващи устройства, но все нещо му бе позволило да ни открие в „Капитъл Хилтън“, затова за всеки случай ги бяхме изхвърлили още в Кълпепър. Трябваха ни нови и аз възложих на Докс, който твърдеше, че фалшивата му лична карта била върхът на сладоледа, да ни осигури четири джиесема с предплатени карти от някой супер. Ларисън и Тревън имаха задачата да издирят Мими Кей. Не знаехме къде живее, тъй че отправната им точка щеше да е уебсайтът на факултета по екранни изкуства на Калифорнийския университет и самият факултет. За себе си определих сладката работа да намеря обществена пералня с монети. И четиримата носехме последните си чисти дрехи.
Преди да се пръснем, Ларисън използва безплатния безжичен интернет в мотела и с помощта на айпада си влезе във фейсбук профила на Мими Кей. Тя беше красива — наполовина чернокожа, наполовина азиатка, двайсетинагодишна, с тъмни къдрици, спускащи се до раменете й. Пълни устни и жизнерадостна усмивка. Ларисън имаше право за фотосите с Хортън: суровия професионалист го нямаше, заменен от сияещ баща.
— Интересно, че в обясненията към снимките тя пише само „баща ми“ — отбелязах аз.
Ларисън кимна.
— Сигурен съм, че той й е обяснил необходимостта от дискретност. Не е като да е президентът, но все пак има доста кадърни врагове. Предполагам, затова и профилът й е толкова добре защитен. Не е обичайно за студентка, която полага всички усилия да си създаде връзки в света на киното.
— Не бива да приемаме, че тя е нищо неподозиращо цивилно момиче — посочи Тревън. — Щом я е научил на някои неща, Хортън трябва да я е научил и на други. Не е невъзможно и сега да я е предупредил да е изключително внимателна.
Погледнах го.
— Прав си. И това ме кара да се чудя…
Замислих се за миг, после продължих:
— Знаем, че Хортън е загрижен за сигурността на Кей. Но какво е направил, за да я защити?
— Никой не знае за нея — отвърна Ларисън.
— Не знам дали наистина никой не знае, но като цяло е така — съгласих се аз. — Хортън я защитава, като я крие. За това си има термин, нали?
Тревън кимна.
— Сигурност чрез неизвестност.
— Точно така — потвърдих. — Сигурност чрез неизвестност. Тази тактика може да бъде полезно допълнение към други форми на сигурност, но дали човек като Хортън изцяло ще разчита на нея? Дали ще разчита на нея, за да защити дъщеря си?
— Разбирам какво искаш да кажеш — включи се в разговора Докс. — Може да разчита на нея при нормални обстоятелства, но обстоятелствата сега не са нормални. Той участва в атентати под фалшив флаг и предстоящ преврат; което само по себе си е шантаво, но отгоре на всичко си свали картите, когато се опита да ни пипне във Вашингтон. В момента трябва да е разтревожен за дъщеря си.
— Добре, а сега се поставете на негово място — казах. — Той се опитва да се убеди, че навярно всичко е наред, че няма начин някой да е научил за Кей, и все пак. Какво ще направи?
— Ще й се обади — предположи Тревън. — Ще я предупреди да внимава.
— Тя ще го послуша ли?
Тревън поклати глава.
— Студент по кино, откъснат от своя свят?! Не. Не и сериозно. Но дори да го послуша, той знае, че Кей не притежава уменията, за да реагира на неговото предупреждение.
— Съгласен съм. Тогава какво ще направи той?
— Ще прати хора — рече Ларисън. — Да я наблюдават.
Кимнах.
— Ще й каже ли, че е пратил хора?
— Няма — отговори Тревън. — За да не я подплаши.
— Вярно. Което значи, че те не действат като бодигардове, охраняващи клиент. Трябва да се държат на разстояние. В такъв случай какво правят в момента?
— Обмислят какво правим ние — заяви Ларисън. — Къде ще я причакаме. И внимават за това.
Отново кимнах.
— А сега ние ще внимаваме за тях.
Повече нямаше какво да се каже. Може би прекалено надценявахме Хортън. А може и да го заслужаваше, но след събитията във Вашингтон вече да не разполагаше с такива ресурси. Така или иначе, щяхме да допуснем наличие на противник. И да подходим към Кей в съответствие с това.