Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
— Господин президент, има ли разузнавателни данни за още атентати? — извика един репортер.
— В момента не мога да коментирам този въпрос — отвърна президентът.
— „В момента“ — повтори Докс. — Сигурен признак, че политикът ти пикае върху гърба и те убеждава, че вали. Както и „не се заблуждавайте“, като стана дума за това.
— Господин президент, бихте ли ни казали нещо за новите мерки, които сте обсъждали с председателите на парламентарните групи? — извика друг репортер. — И щом сме под атака, защо още не са влезли в сила?
— Законите ни трябва да са не само необходими, но и уместни — заяви президентът. — В хода на борбата срещу терористичната опасност е важно да не унищожим нашите ценности.
— Хитро копеле — изсумтя Докс.
— Господин президент, бихте ли коментирали слуховете, че смъртта на Тим Шорок и Джак Финч е свързана с тези атентати? — обади се трети репортер. — Че това е трябвало да затрудни вашата реакция?
— Тим и Джак са американски герои, които отдадоха живота си в служба на своята родина — отговори президентът. — Нямам друг коментар, освен че работата на екипите, които те така компетентно ръководиха, продължава с пълна сила и че скоро ще обявя техните заместници.
Президентът излезе под глъчка от въпроси и водещият започна да повтаря всичко, което току-що бяхме чули. Ларисън се пресегна и изключи радиото.
— Е, май всичко върви повече или по-малко по плана — отбеляза той.
— Освен че ние не трябваше вече да сме живи — поправи го Докс. — Ние сме им трън в очите и не приемам никакви други възможности.
И тогава го видях. Онова, което ми убягваше досега.
— Щом се е разчуло, че Финч е убит, Хортън не се ли тревожи, че хората ще се усъмнят в неговия наследник? — попитах аз.
Другите ме погледнаха.
— Играта на Хортън и без това е адски рискована, но с развитието на ситуацията не може да не плъзнат приказки, че е било вътрешна работа. И върху кого ще се насочат съмненията? Върху хората, които най-очевидно са били облагодетелствани. Тъй де, щом се запиташ дали Финч не е бил убит, лесно ще се усъмниш в онзи, който е заел мястото му.
— Сигурно затова Хорт е искал да изглежда като естествена смърт — отбеляза Ларисън.
Кимнах.
— И аз си мислех същото. Но после той разпространи версията за цианида. Естествено, това е страхотен начин да впрегнеш всички американски служби за национална сигурност да се опитат да ни заловят и да ни накарат завинаги да изчезнем, но също така замесва и него, макар и само като подчертава факта, че той не се облагодетелства от злополука, а от политическо убийство.
— Разбирам какво искаш да кажеш — рече Ларисън. — Какво според тебе означава това?
Щях да се побъркам от яд. Имах чувството, че задавам верния въпрос, отговорът обаче ми убягваше.
— Не знам — признах. — Освен че… каквото и всъщност да е замислил Хортън, струва ми се, че още не го разбираме.
Няколко километра по-нататък намерихме „Старбъкс“ и аз за пореден път проверих секретния уебсайт. Ново съобщение от Канезаки:
„Всички сведения и слухове, които се разпространяват в нашите среди, се свеждат до ислямистки спящи клетки. Предстояли още атентати. Не знам откъде се появяват, защото всичко това са пълни глупости, но изглежда, че идват от различни източници, и всеобщото мнение е, че са верни. Освен това никой не иска да стане причина за подценяване на опасността, в случай че наистина се разхвърчат лайна. Всички приказват за всекидневната президентска сводка от 6 август 2001 г., според която «Ал Кайда» била решена да нанесе удар срещу Съединените щати. И как се изложил Буш.
Имам един приятел в Съвета за национална сигурност. Според него главните съветници на президента го убеждавали да обяви нещо, което щяло да бъде наречено «извънредно положение», каквото и да означава това, по дяволите. Препоръчвали му да избере един от три възможни курса на действие: 1) да пасува и да остави ФБР и местните законоопазващи органи да се справят с положението; 2) да обяви военно положение и да суспендира конституцията; 3) да обяви «извънредно положение» и да прати Националната гвардия да пази важни държавни и цивилни обекти.
В сравнение с политическата мекота на първата и явното безумие на втората възможност, третият избор изглежда разумен. Плюс това той осигурява на президента гъвкавост и му позволява да засили или отслаби нещата в зависимост от хода на събитията.