Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
Тревън и Ларисън излязоха. Те взеха единия ключ, втория задържах аз. Моята задача най-вероятно щеше да отнеме най-малко време, така че щях да се върна в стаята пръв.
Намерих обществена пералня с монети на Линкълн, на по-малко от половин километър от мотела. Забрадена с шал жена сгъваше дрехите си до една от сушилните. Другите клиенти я стрелкаха с поглед и се извръщаха. Не ми обърнаха почти никакво внимание.
Хвърлих дрехите в две перални и докато чаках, използвах безплатния безжичен интернет, за да вляза в секретния уебсайт. Бях получил съобщение от Канезаки.
„Районът на Вашингтон е блокиран. Всички официални говорители твърдят, че положението било под контрол, и призовават да не се паникьосваме, обаче зад кулисите е пълна лудница. И ви търсят. Предполага се, че сте някъде в града, което е добре. Надявам се, че сте далече.
Тия дни президентът трябва да произнесе голяма реч и да направи важни съобщения. Не знам точно какви. Наясно съм обаче, че след още един-два атентата, страната тотално ще се побърка. Имам чувството, че сме на ръба.
Трябва да се доберем до Хортън. Обади ми се.“
Написах му:
„Работим по едно решение. Би трябвало да сме наясно след около ден. Ще ти се обадя тогава“.
Когато свърших с прането, аз се прибрах в мотела и зачаках в стаята. Пръв се появи Докс. Ухилен, както обикновено, той стовари две големи хартиени бакалски торби на едно от леглата, бръкна в едната и извади четири джиесема с четири слушалки тип „тапи“.
— Мисията изпълнена — рапортува моят партньор. — Купих ги от три различни магазина с две различни лични карти, тъй че би трябвало да са непроследими, поне за времето, за което ще са ни нужни. Нещо ново от Ларисън и Тревън?
Поклатих глава.
— Още не. Какво друго има в торбите?
Той отново бръкна вътре и започна да вади съдържанието им.
— Салати от екзотични плодове, зелени салати, джобове с различни плънки, протеинови нектари, обичайните неща. Плюс един стек „Редбул“, защото, не знам за тебе, ама аз съм малко изтощен от неотдавнашното ни пребиваване в каросерията.
Взех си плодова салата.
— Много разумно.
— Е, след като ти се занимаваше с прането, реших, че това е най-малкото, което мога да направя. Пусна ли ми белите дрехи в белина, направи ли цветното ми пране още по-ярко?
Захилих се.
— Ще трябва да се задоволиш с това, че поне всичко мирише на чисто.
— Ще те питам нещо — поде той. — Малко извън темата. Добре, хващаме Мими Кей. И съобщаваме на стария Хортън, че сме готови да причиним телесни повреди на дъщеря му, ако не е сговорчив за диамантите и останалото. Ами ако сме сбъркали за него? Ако не отстъпи? Докъде сме готови да стигнем? Тъй де, ще му пратим ли неин пръст по пощата? Ухо? Какво ще правим?
Кимнах.
— Разбирам. И аз си мислех същото.
— Не искам да звучи все едно се лигавя, само че имам известна представа какво е да те държат като заложник, като в случая имам предвид давене, пускане на електрически ток по легендарните ми гениталии и заплахи за тяхното отстраняване с остри инструменти, ако някой не изпълнел исканията на моите похитители. Това да ти напомня нещо?
Говореше за Хилгър, който беше отвлякъл Докс с надеждата да се добере до мен. Плановете му се бяха объркали, но и моят партньор бе пострадал.
— Да — потвърдих. — Разбирам какво искаш да кажеш.
— Казвам само, между нас да си остане, ама няма да ми е приятно да измъчвам някакво момиче, дето няма нищо общо с тая работа. Тъй де, баща ми ме е учил, че мъжете могат да се трепят един друг, за предпочитане с огнестрелно оръжие, и в това няма нищо лошо, но трябва да уважаваме женорята. Сигурен съм, че това звучи тъпо на повечето модерни, самоусъвършенствали се убийци, дето са радетели за равенство между половете, обаче така съм възпитан.
— Разбирам те.
— А знам, че и ти имаш правило да не бараш жени и деца.
— Да.
— Значи… в такъв случай просто блъфираме.
Кимнах.
— Но мисля, че когато узнае за участието на Ларисън, Хортън няма да рискува.
— Виж, тъкмо това е проблемът. Според мен Ларисън не блъфира. Според мен тоя човек — моите уважения, той явно е кадърно копеле — та според мене той е малко… Хмм, как да се изразя. Знаеш ли, някои кучета, едри кучета, могат да те убият, ама не го правят, защото са добри. Можеш да им имаш доверие. Други кучета те гледат и не знаеш какво си мислят, по дяволите. Или накъде ще тръгнат нещата. Точно такъв е за мен Ларисън. Никога не знам какво ще направи. Не съм сигурен, че и той самият знае.