Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
Продължихме да шофираме на смени: двама отпред, за да не се случи някой да заспи на волана, и двама в каросерията, почиващи — поне теоретично. Спирахме само на местата за отдих на магистралата, където паркирахме далече от други превозни средства, тъй че ония двама от нас, които бяха отзад, да могат да се качват и слизат незабелязано.
Дремех отзад заедно с Тревън, когато се събудих от усещането за спиране. В каросерията не проникваше светлина. Трябваше да е нощ.
По вратата се разнесоха три почуквания — сигналът „чисто“, който използвахме, за да предотвратим недоразумения. Аз обаче вече бях извадил уилсъна и го държах в ръка.
Вратата се отвори и видях Ларисън и Докс. Навън се здрачаваше, но още не беше съвсем тъмно. В тревата свиреха щурци, но иначе цареше пълна тишина. Свежият въздух приятно разхлаждаше кожата ми.
— Къде сме? — попитах, докато слизах и пъхах пистолета в колана си. Краката ми се бяха схванали и аз клекнах няколко пъти, за да се раздвижа.
— При Лавака, Арканзас — отвърна Ларисън. — Малко на юг от Националния горски парк „Озарк“.
Докс пъхна глава в каросерията.
— Господи боже, така ли миришело тук? Сигурно съм бил свикнал, когато беше мой ред. Може би няма да е зле да намерим къде да вземем душ, когато стигнем в Лос Анджелис.
Размахах ръце и ги разтърсих, за да възстановя кръвообращението.
— Значи още не сме минали Арканзас, така ли? Божичко, колко е голяма тази страна!
Ларисън също се протегна.
— Остават само още няколко километра до границата с Оклахома. Почти сме преполовили пътя.
Огледах се. Намирахме се на черен път. Отляво се издигаше стар, изоставен наглед плевник с малко езерце отстрани. Ясното небе беше с цвят на индиго над и зад нас и тъмносиньо, избледняващо до розово на запад. Полумесецът на луната и първите звезди вече бяха изгрели.
— Защо спираме? — попитах. — Ще се сменяме ли?
— Аз съм готов — отвърна Ларисън. — Президентът обаче пак ще държи реч в най-гледаното време. Реших, че ще искате да я чуете.
Отново се озърнах наоколо. Мястото беше достатъчно пусто, за да рискуваме да спрем там. Погледнах часовника си. Осем без няколко минути — почти девет във Вашингтон.
Всички се изпикахме в края на недалечната гора, после спуснахме стъклата на камиона и насядахме навън, Докс и Ларисън отляво, ние с Тревън отдясно. Водещият излишно ни припомняше събитията от деня и гадаеше каква ще е реакцията на президента. Отново ми направи впечатление усещането, че участвам в случващото се и същевременно съм отдалечен, изолиран, откъснат от него.
Президентът започна точно в девет. Гласът му звучеше отмерено и сериозно.
— Днес нашата страна беше подложена на безпрецедентна поредица от ужасяващи, мерзки атентати срещу цивилни. Имаме сведения, че някои са извършени от законспирирани ислямски фанатици, а други — от саморадикализирани индивиди.
— „Саморадикализирани“ ли? — повтори Докс. — Какво изобщо значи това, по дяволите? Някакъв тип си седи и си гледа работата, и ей така сам си се радикализира, а?
— Днес се срещнах с председателите на парламентарните групи в Конгреса — продължи президентът. — Обсъдихме законодателни промени, които ще ми дадат необходимите средства да изпълня задълженията си като гарант на националната сигурност пред лицето на тази безпрецедентна заплаха. Останах изключително доволен от нашите двупартийни дискусии. Никой не играе политически игрички със сигурността на американския народ. Съвсем скоро ще обявим новите мерки, за които се договорихме по време на обсъждането. Освен това ще съобщя за някои важни размествания в моя кабинет, целящи да ни гарантират максимално гъвкаво, динамично и ефективно правителство, способно да осигури безопасност на американския народ.
В такъв момент не можем да не си спомним онзи страшен ден, в който фанатици разбиха самолети в Световния търговски център и Пентагона, както и, след намесата на смели пътници, в едно поле в Пенсилвания. Не можем да не си спомним ужаса от онези жестокости. Но нека си спомним също храбростта, решителността и единството на целите, проявени в онзи ден и през следващите дни. И когато днес погребваме мъртвите и скърбим заедно с техните семейства, нека се държим също толкова твърдо. Не се заблуждавайте: родината ни е под атака. Но не се съмнявайте нито за миг — ние ще се защитим. Благодаря ви и Бог да благослови Америка.