Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
- Бих искала да ви поднеса своите най-искрени извинения - каза тя.
Абас бе озадачен.
- Вие току-що депозирахте двеста милиона долара във финансовата институция, за която работя, госпожице Ал Бакари. Не разбирам защо е необходимо да се извинявате.
- Защото скоро след смъртта на баща ми вие ме помолихте да направя дарение в полза на ислямска благотворителна фондация, с която имате връзка. А аз отклоних молбата ви. И то доста безцеремонно, ако не ме лъже паметта.
- Беше неуместно да се обръщам към вас в такъв деликатен момент.
- Знам, че сте го направили с най-добри намерения. Зекят1 има огромно значение за нашата вяра. Впрочем баща ми искрено вярваше, че даването на милостиня е най-важният от Петте стълба на исляма.
- Баща ви беше безкрайно щедър човек. Винаги можех да разчитам на него в случай на нужда.
- Той винаги се изразяваше ласкаво за вас, господин Абас.
- Както и за вас, госпожице Ал Бакари. Вашият баща ви обичаше много. Навярно изпитвате огромна болка от загубата. Но бъдете спокойна, баща ви сега е с Аллах в рая.
- Иншаллах - замислено изрече тя. - Опасявам се обаче, че не съм имала и един спокоен ден от убийството насам. А болката ми се подсилва от факта, че убийците му така и не получиха възмездие за злодеянието си.
- Имате право да се гневите. Всички изпитваме същото. Убийството на баща ви беше оскърбление за всички мюсюлмани.
- Но какво да правя с този гняв?
- За съвет ли ме питате, госпожице Ал Бакари?
- За духовен съвет - отговори тя. - Знам, че сте човек със силна вяра.
- Също като баща ви - каза той.
- Също като баща ми - меко повтори тя.
Абас за миг се вгледа в очите й и после отново извърна поглед.
- Коранът е не само носител на словото на Аллах -започна Абас. - Той е също така законодателен документ, който управлява всеки аспект от живота ни. Там е предписано пределно ясно какво да се предприеме в случай на убийство. Нарича се ал кисас. Като най-близък жив роднина, вие имате три възможности. Можете просто да простите на виновника. Можете да приемете кръвнина. Или да сторите на убиеца същото, което той е причинил на жертвата, без обаче да убивате никого другиго.
- Хората, убили баща ми, са наемници. Други са ги изпратили.
- В такъв случай онези, които са изпратили убийците, носят най-висшата отговорност за смъртта на баща ви.
- И ако не мога да намеря в сърцето си сили да им простя?
- Тогава, според законите на Аллах, вие имате правото да ги убиете. Без обаче да убивате никого другиго -бързо добави той.
- Трудна задача, не смятате ли, господин Абас?
Банковият служител погледна Надия право в очите, за
първи път без помен от обичайното за мюсюлманите благоприличие.
- Нещо не е наред ли? - поинтересува се тя.
- Аз знам кой уби баща ви, госпожице Ал Бакари. Знам защо бе убит.
- В такъв случай знаете също, че за мен няма да е възможно да ги накажа според законите на исляма. - Направи пауза, след което добави: - Не и без чужда помощ.
Абас вдигна изключеното „Блекбъри“ на Надия и го заразглежда мълчаливо.
- Няма защо да се притеснявате - тихо каза тя.
- Защо да се притеснявам? Управлявам сметките на най-големите клиенти на Трансарабска банка. В свобод-ното си време набирам средства за законни благотворителни фондации, за да помогна за облекчаване на страданията на мюсюлманите по света.
- Тъкмо затова поисках среща с вас.
- Желаете да направите дарение ли?
- И то значително.
- В полза на кого?
- На хора, които биха се погрижили да бъда справедливо възмездена заради смъртта на баща ми.
Абас върна телефона й на масата, но не отвърна нищо. Надия издържа погледа му в продължение на един сякаш безкраен момент.
- Ние с вас живеем на Запад, ала сме чада на пустинята. Моето семейство е от Неджд, а вашето е от Хиджаз. Можем да си кажем много неща с малко думи.
- Моят баща ми говореше само с очите си - замислено промълви Абас.
- Моят също - рече Надия.
Самир отвъртя капачката на бутилката си с минерална вода и напълни чашата пред себе си бавно, сякаш това бе последната вода на земята.