Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
- Сметнахме, че е време да съберем всички под един покрив - поясни Картър.
- Всички? - попита Габриел.
- Това е твоята операция - каза Ейдриън.
- Всичко това заради една операция?
- Ние сме американци - рече Картър с нотка на разкаяние. - Обичаме големите мащаби.
- Това място сигурно има собствен пощенски код.
- Всъщност това място още няма име. На този етап го наричаме Рашидистан - в твоя чест. Ще те разведа на кратка обиколка.
- Предвид обстоятелствата, смятам, че заслужавам да разгледам по-обстойно.
- Пак ли ще се препираме?
- Само ако се налага.
Картър поведе Габриел по тясно спираловидно стълбище надолу към оперативния център. Застоялият въздух миришеше на нов мокет и прегряваща електрическа мрежа. Млада жена с остра черна коса ги подмина, без да каже дума, и се настани на едно от многобройните работни места в центъра на залата. Габриел вдигна поглед към един от големите екрани и видя няколко известни политически анализатори от Вашингтон да обсъждат нещо в топлата светлина на студийни прожектори. Звукът беше изключен.
- Да не замислят антитерористичен удяр?
- Не, доколкото ми е известно.
- Тогава защо ги гледаме? - попита Габриел и се огледа със смесица от почуда и отчаяние. - И изобщо кои са всички тези хора?
Дори' Ейдриън Картър, формалният ръководител на операцията, се замисли за миг, преди да даде отговор.
- Повечето са от Управлението - накрая отговори той. - Но също така има хора от Агенцията за национална сигурност, ФБР, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите. Както и няколко десетки човека със зелени баджове.
- Те да не са някакъв застрашен вид?
- Тъкмо напротив - каза Картър. - Хората със зелени баджове са частни контрактори. Дори на мен не ми е известно колко такива работят в Лангли в момента. Но едно знам със сигурност. Тези хора печелят много повече от мен.
- Какво точно вършат?
- Някои от тях са бивши служители в контратерористични звена, които получават три пъти по-високи заплати в различни частни фирми. В много случаи вършат абсолютно същата работа и разполагат със същото ниво на достъп до секретна информация. Но сега са на заплата не към Управлението, а към „АКМЕ Секюрити Сълюшънс“ или някоя друга частна компания.
- А останалите?
- Специалисти в извличането на знания от данни - каза Картър. - И благодарение на вчерашната среща в Цюрих, сега са затрупани с данни. - Посочи към една от работните маси. - Онази група например се занимава със Самир Абас, нашия приятел от Трансарабска банка. Анализират всеки негов имейл, всеки негов телефонен разговор, всяка финансова операция, осъществена от него. Успяха да проследят информационна нишка, водеща началото си отпреди атентатите от 11 септември. За нас само информацията, която добихме благодарение на Самир, оправдава средствата, които вложихме в тази операция. Изумително е как е убягвал от полезрението ни толкова години. Този човек е същинска находка. Както и неговият познат от Университета в Мека.
Девойката с остра черна коса подаде на Картър някаква папка. След това той отведе Габриел в звукоизолирана стая. Един-единствен прозорец в нея гледаше към оперативния център.
- Ето го твоето момче - каза Картър, подавайки на Алон снимка с голям размер. - Въплъщението на нашата саудитска дилема.
Габриел разгледа снимката, от която шейх Марван бин Тайиб се взираше мрачно в него. Саудитският духовник имаше дълга и неподдържана салафистка брада и изражението на човек, който не обича да го снимат. Червено-бялата му гутра - арабска кърпа за глава, бе поставена така, че разкриваше бялата шапчица такия, поставена отдолу. За разлика от повечето саудитци, той не беше закрепил гутрата с черната връвчица, известна като агал. С това показваше на света, че е духовен човек, който не се вълнува особено от външния си вид.
- Какво знаете за него? - запита Габриел.
- Произхожда от район, населен с уахабисти, на север от Рияд. В родното си градче притежава кирпичена колиба, в която се разказва, че веднъж е отсядал самият Уахаб. Мъжете в това градче винаги са се считали за хранители на истинската, най-чистата вяра. До ден днешен чужденците не са добре дошли там. Случи ли се да пристигне външен човек, местните крият лицата си и странят от него.