Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
- Питам се дали все пак не би приел да направим някои изменения в договорката - предпазливо предложи Картър.
- Слушам те.
- Преди да стана ръководител на най-голямото кон-тратерористично звено в света, аз се занимавах с вербуване и ръководене на шпиони. И ако има нещо, което шпионинът ненавижда, това е промяната. Вие открихте Надия. Вие я вербувахте. Логично би било вие да ръководите действията й до края.
- Искаш да служа като неин оперативен офицер?
- Точно така.
- Под твоя надзор, разбира се.
- Белият дом е категоричен, че Управлението трябва да поеме цялостен контрол върху тази операция. Боя се, че ръцете ми са вързани.
- Не ти подхожда да се оправдаваш с началството, Ейдриън.
Картър не отвърна нищо. Габриел си даде вид, че сериозно обмисля предложението, но на практика вече бе взел решение. Той кимна към звукоизолиращото стъкло и попита:
- Ще има ли място там и за мен?
Картър се усмихна.
- Вече съм ти направил идентификационен бадж, така че да влизаш с придружител при всяко идване - каза той. - Разбира се, в зелен цвят.
- Зеленото е цветът на врага ни.
- Нашият враг не е ислямът, Габриел.
- О, да, забравих.
Картър се изправи и съпроводи Алон до неголяма сива кабинка в далечния край на оперативния център. В нея имаше бюро, стол, телефон с вътрешна линия, компютър, сейф за книжа, хартиен плик за документи, предназначени за унищожаване, и чаша за кафе с емблемата на ЦРУ. Девойката с острата черна коса му донесе голям куп папки и безмълвно се върна на работното си място. Отваряйки първата папка, Габриел вдигна поглед и видя Картър да се наслаждава на Рашидистан от своята наблюдателница. Изглеждаше доволен от себе си. И е основание. Сега бе пълновластен ръководител на цялата операция. Габриел се бе превърнал в един от множеството контрактори - служител, затворен в сива кутийка, със зелена табелка на врата.
41.
РИЯД, САУДИТСКА АРАБИЯ
Боингът на „Ей Ей Би Холдингс“ навлезе във въздушното пространство на Саудитска Арабия точно в 17,18 часа. Както повеляваше традицията, британският пилот незабавно уведоми пасажерите и екипажа, за да могат всички жени на борда своевременно да сменят западното си облекло с отговарящи на ислямските изисквания дрехи.
Десет от жените на борда незабавно започнаха да се преобличат. Единадесетата - Надия ал Бакари, остана на своето място, прелиствайки множество документи, чак докато първите светлини на Рияд не се появиха на хоризонта като зрънца кехлибар, пръснати в пустинята. Само век по-рано саудитската столица е била кирпичен преден пост в огромната пустиня, непознат за Западния свят, незначителна точица на географската карта нейде между склоновете на планинската верига Сарават и бреговете на Персийския залив. Петролът бе преобразил Рияд в модерен метрополис с дворци, небостъргачи и търговски центрове. Но в добавка към милиардите, похарчени за модернизиране на летаргичната пустинна империя, Ал Сауд бяха пръснали още толкова за яхти, проститутки и ваканционни имения в Марбея. Но още по-лошо бе, че кралската фамилия не правеше нищо, за да подготви страната за деня, когато и последният кладенец щеше да пресъхне. Десет милиона чуждестранни работници се трудеха по петролните полета и в палатите, а в същото време стотици хиляди млади саудитци не можеха да си намерят работа. Като се изключеше петролът, най-голям дял от износа се падаше на фурмите и Корана. И на брадатите фанатици, мрачно добави Надия наум, докато наблюдаваше как светлинките на Рияд постепенно стават по-ярки. В „производството“ на ислямски екстремисти Саудитска Арабия беше безспорен лидер.
Тя отмести поглед от илюминатора и огледа вътрешността на самолета. Пътническото отделение в предната част бе подредено като меджлис - с удобни кресла покрай фюзелажа и пищни ориенталски килими по пода. Местата бяха заети от изцяло мъжкия висш ръководен състав на Ей Ей Би - Дауд Хамза, юристите Абдул и Абдул и разбира се, Рафик ал Камал. Той се бе вгледал в Надия с нескрито неодобрение, сякаш без думи се опитваше да й напомни, че е крайно време да смени дрехите си. Предстоеше им да кацнат в земята на невидимите жени, което означаваше, че Рафик щеше да се превърне в нещо много повече от прост бодигард на Надия. Щеше да е неин придружител и според ислямския закон щеше да е длъжен да я съпътства на всяко обществено място. Само след броени минути Надия ал Бакари, една от най-заможните жени в света, щеше да има правата на камила. Дори по-малко, с горчивина си помисли тя, понеже на камилите бе разрешено да показват лицето си на публични места.