Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
- Ще се наложи да отложим дебюта й, докато новият ръководен екип започне да изпълнява задълженията си.
Габриел се вгледа в светлините на Раперсвил по брега.
- Забравяш нещо - след малко каза той. - Звездата на Шоуто е примадона. И то много взискателна. Не би се съгласила да работи за всекиго.
- Искаш да кажеш, че ще работи за теб, за човека, убил баща й, но не и за нас?
- Тъкмо това искам да кажа.
- Бих искал лично да се уверя в това.
- Заповядай. Ако искаш да разговаряш с Надия, можеш да я намериш в офиса й на булевард „Осман“ в девети арондисман на Париж.
- Всъщност се надявахме да ни окажеш съдействие при прехвърлянето на операцията.
- Надеждата не е приемлива стратегия, когато става дума за човешки живот. - Габриел вдигна плика със снимките пред очите на събеседника си. - Освен това, ако трябваше да дам съвет на Надия, бих й препоръчал да стои възможно най-далеч от вашите новоизлюпени полеви агенти.
- Зрели хора сме. Водили сме не една и две битки заедно. Спасявали сме живота на немалко хора. Извършвали сме мръсната работа, с която никой друг не се е съгласявал да се захване. Но в този момент се чувствам адски засегнат от теб.
- Радвам се, че не само аз се чувствам така.
- Да не мислиш, че правя всичко това по свое желание? Та той е президентът, Габриел! Мога или да изпълня заповедта му, или да напусна. А аз нямам никакво намерение да напускам.
- Тогава, ако обичаш, предай на президента, че му желая успех - каза Габриел. - Все пак в един момент ще трябва да му припомниш, че Надия е само първата стъпка в проникването в мрежата на Рашид. В крайна сметка ще разбере, че операцията няма да е нито благородна, нито интелигентна, нито прогресивна. Просто се надявам президентът да не разлюби избраницата си, когато настъпи времето за тежките решения.
Фериботът потрепери, когато се допря до кея. Габриел се изправи рязко. Картър събра празните чаши и смачканите опаковки и бръсна на пода останалите по покривката трохи с опакото на дланта си.
- Искам да знам каквй са намеренията ти.
- Мисля да се върна в командния пункт и да уведомя екипа си, че се връщаме у дома.
- Това окончателното ти решение ли е?
- Никога не отправям празни заплахи.
- Тогава направи ми една услуга.
- Каква?
- Шофирай внимателно.
Двамата слязоха от ферибота в интервал от няколко секунди и по хлъзгавия пристан се отправиха към неголемия паркинг. Картър се качи в очакващия го мерцедес и отпътува към границата с Германия. Габриел седна зад волана на своето ауди и се отправи по моста Зеедам към противоположния край на езерото. Въпреки молбата на Картър, караше доста бързо.
Вече паркираше пред безопасната къща, когато Картър му позвъни, за да го запознае с параметрите на новото оперативно споразумение. Бяха прости и безусловни. Габриел и неговият екип щяха да продължа'? участието си в полевата дейност, докато операцията не навлезеше в територията на Саудитска Арабия. Президентът нямаше да допусне израелските служби да извършат някоя поразия в свещените земи на Мека и Медина. Проникнеше ли операцията на саудитска територия, играта за тях приключваше. Габриел затвори телефона и остана още известно време навън сам в мрака, претегляйки възможностите пред екипа си. Десет минути по-късно той се обади на Картър и неохотно прие условията му. След това влезе в къщата, за да уведоми хората си, че нямат време за губене.
38.
ПАРИЖ
В многоетажната сграда на авеню „Фош“ Надия ал Бакари си беше спретнала удобно градско жилище. Там имаше кабинет, всекидневна, огромна спалня и частна картинна галерия, която съдържаше дванайсет от най-ценните й притежания. Навсякъде можеха да се видят фотографиина баща й. На нито една от тях той не бе усмихнат, а демонстрираше джухайман - характерното „гневно лице“ за арабите бедуини. Единственото изключение беше един непринуден кадър, заснет от Надия на борда на „Александра“ в последния ден от живота му. На него изражението му беше леко меланхолично, сякаш бе предусещал участта, която го очаква по-късно същата вечер на старото пристанище в Кан.
Поставена в^ребърна рамка, фотографията стоеше на нощната масйчка на Надия. До нея имаше часовник „Томас Томпиън“, закупен на търг за два и половина милиона долара и подарен на Надия за двайсет и петия й рожден ден. Напоследък той избързваше с няколко минути, в което тя съзираше зловеща символика. Сега се взираше в неговия силует, откакто се бе събудила със сепване в три през нощта. Вече усещаше зараждащото се поради необходимостта от кофеин пулсиращо главоболие. Въпреки това остана да лежи неподвижно в огромното си легло. През последния етап от подготовката й Габриел непрекъснато й бе напомнял да избягва всякакви промени в дневната си програма - програма, която няколко десетки членове на прислугата и личната й охрана можеха да рецитират наизуст. Всяка сутрин без изключение тя ставаше точно в седем, нито минута по-рано или по-късно. Подносът със закуската я очакваше на бюфета в кабинета й. Ако не бе поръчала друго, на него имаше неизменно термос с филтрирано кафе, кана с горещо мляко, чаша прясно изстискан портокалов сок, две препечени филийки, масло и конфитюр от ягоди. Вестниците трябваше да бъдат поставени в десния край на бюрото й: „Уолстрийт Джърнъл“ най-отгоре, а под него „Интернешънъл Хералд Трибюн“, „Файненшъл Джърнъл“ и „Монд“. До тях трябваше да е кожената папка с програмата й за деня. На телевизора трябваше да върви Би Би Си с изключен звук, а дистанционното да е някъде наблизо.