Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
Надия се изправи и след като изчака да премине краткото замайване, се върна в спалнята. Взе си душ и се напарфюмира, после влезе в гардеробната и избра какво да облече. Този път пренебрегна светлите тонове, които предпочиташе, и се спря на по-неутрални нюанси на сивото и черното. На косата си отдели особено внимание. Когато половин час по-късно мина покрай Рафик ал Камал и се настани на задната седалка в лимузината, лицето й бе придобило характерния бедуински джухайман. Трансформацията беше почти съвършена. Сега тя бе богата саудитка, която търсеше отмъщение за убийството на баща си.
Колата мина през портала и излезе на улицата. Докато минаваха покрай Булонския лес, Надия забеляза човека, когото познаваше като Макс - вървеше няколко крачки след жена, приличаща на Сара. Миг по-късно автомобилът й бе изпреварен от мотоциклет, управляван от слаб мъж с каска и черно кожено яке. Нещо у него извика болезнен спомен у Надия. „Това е само въображението ми“, каза си тя, когато моторът изчезна в една странична уличка. Просто нервите й бяха твърде опънати.
По волята на Ал Сауд, Надия бе принудена да задържи не само бившата охрана на баща си. Цялата основна структура на компанията й бе останала същата, както и повечето от висшите кадри. Дауд Хамза, завършил Станфорд ливанец, все още движеше ежедневните операции. Манфред Верли, швейцарски финансист с непоклатимо като гранитна скала самообладание, все още управляваше парите й. А правният екип, познат като Абдул и Абдул, все така съумяваше да представя нещата видимо открити. Още двайсетина други съветници, лакеи, момчета за всичко и службогонци се бяха събрали във ВИП салона на летище Льо Бурже и очакваха появата на Надия. Когато стана десет часът, те се отправиха към боинга на Ей Ей Би и в 10,15 ч. вече летяха за Цюрих. Едночасовия полет прекараха в обсъждания и сметки около конферентната маса, а след като кацнаха на летище Клотен, се качиха в цял конвой очакващи ги мерцедеси, които с висока скорост ги откараха по гористите склонове на Цюрих-берг до впечатляващия вход на грандхотел, Долдер“. Там групата бе посрещната от мениджъри на хотела,~които ги съпроводиха до конферентна зала с алпийско наименование и изглед към Цюрихското езеро, който обясняваше безбожния наем. Представителите на швейцарскатафир-ма за оптика вече бяха пристигнали и се бяха струпали около разточителната блокмаса. Хората от екипа на Ей Ей Би се настаниха около масата и започнаха да Сварят куфарчета и лаптопи. Те никога не консумираха храна по време на бизнес срещи. Това бе едно от правилата на Зизи.
По програма срещата трябваше да продължи два часа. Тя завърши с трийсет минути по-късно с обещанието на Надия да инвестира още двайсет милиона франка в швейцарската компания, за да подпомогне осъвременяването на нейните фабрики и продуктови линии. След като изказаха своите благопожелания, членовете на швейцарската делегация си тръгнаха. Прекосявайки изисканото лоби на грандхотела, те минаха покрай слаб, леко брадясал арабин, на възраст малко над четирийсетте. Той седеше сам, а до краката му имаше бизнес куфарче. Пет минути по-късно чрез телефонно обаждане той бе повикан в конферентната зала, която швейцарците току-що бяха напуснали. Там го очакваше красива жена.
- Нека Аллах ви благослови - поздрави го тя на арабски.
- И вас - отвърна Самир Абас на същия език. - Надявам се, че срещата ви с швейцарците е преминала добре.
- Незначителни светски въпроси - отвърна Надия и пренебрежително махна с длан.
- Бог е проявил особена щедрост към вас - каза Абас. - Подготвил съм няколко предложения как да инвестирате парите си.
- Нямам нужда от инвестиционни съвети, господин Абас. И сама се справям доста добре.
- Тогава как бих могъл да ви бъда полезен, госпожице Ал Бакари?
- На първо време, като седнете. А след това, като изключите телефона си. В днешно време човек трябва да бъде предпазлив с електронните устройства. Никога не се знае кой може да подслушва.
- Разбирам ви много добре.
Тя се усмихна.
- Не се и съмнявам.
39
ЦЮРИХ
Бяха седнали в противоположните краища на конферентната маса. Нямаше никакви освежителни напитки, освен две бутилки швейцарска минерална вода, които никой от двамата не докосна. Между тях бяха оставени двата смартфона с извадени симкарти. Самир Абас бе извърнал очи от незабуленото лице на Надия и внимателно изучаваше полилея над главата си. Там, между крушките и кристалите, имаше миниатюрен предавател с малък обхват, който бе инсталиран по-рано същата сутрин от Мордекай и Одед. Сега двамата следяха сигнала му от една стая на четвъртия етаж, чиято цена бе заплатена изцяло от Националната тайна служба на Централното разузнавателно управление. Габриел слушаше от безопасната къща на другия бряг на езерото по микровълнов приемник. Устните му леко помръдваха, сякаш несъзнателно се опитваше да подсказва репликите на Надия.