Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Недалеч от жената, седнала до стената, имаше магазин, на чиято витрина бяха изложени топове плат. Из целия Дворец беше пълно с всякакви магазини. Навътре в недрата на платото още стотици помещения осигуряваха всичко — от спални помещения за войниците до още и още дюкяни както за местните хора, така и за гостите.
Тесният път, който се виеше нагоре към билото и по който се изкачваха Ричард и Калан след посещението на пазара, бе най-прекият към Народния дворец, но на места се стесняваше толкова, че ставаше опасен, затова не бе отворен за всички.
Главният път за гости, търговци и работници минаваше през гигантската вътрешна порта и потъваше в утробата на платото. Мнозина не дръзваха да се изкачат до Двореца на билото, а предпочитаха да ходят на пазара, който в мирни времена се разстилаше долу в ниското, или да обикалят стотиците магазинчета покрай пътя, обикалящ вътрешността на платото.
Недостъпността на града дворец при вдигнат мост и затворени порти превръщаше вражеските атаки в безсмислено начинание. В цялата история на Двореца опитите за обсада биваха унищожавани още в зародиш, докато вражеските орди пъплеха по враждебната равнина Азрит и дълго преди силите на обитателите на Двореца да започнат да отслабват. Мнозина се бяха пробвали, но на практика не съществуваше реален начин за нападение над Народния дворец.
Старицата трудно би изкачила целия път по вътрешността на самия Дворец. Тъй като беше сляпа, за нея вероятно щеше да се окаже особено тежко. Макар винаги да се намираха кандидати да узнаят бъдещето си, Ричард предположи, че по-нагоре тя вероятно има повече клиенти, готови да заплатят за услугите й, поради което катеренето си струваше.
Той огледа безкрайния коридор, където шумът от стъпки и разговори не заглъхваше нито за миг. Каза си, че жената, бидейки сляпа, навярно долавя по-добре звуците в галериите и по тях може да прецени мащабите на това място.
Стана му мъчно за горката женица още щом я видя да седи край стената — тя никога нямаше да се полюбува на великолепието, което я заобикаляше, на чезнещите високо горе мраморни колони, на каменните пейки и изящно украсените гранитни подове, грейнали под милувката на слънчевите лъчи, нахлуващи през капандурите на тавана. С изключение на родната Еленова гора, където бе израсъл, Ричард считаше Двореца за най-прекрасното място, което бе виждал. Не преставаше да изпитва възхищение пред изключителния ум и усилия, нужни за построяването на подобно място.
През голяма част от съществуването си, както и при първото идване на Ричард тук като пленник, този Дворец бе представлявал престол на зли сили. Имаше и периоди обаче, например сега, когато въплъщаваше мирната хармония и сила, управляващи Д’Харанската империя.
— Грош за моето бъдеще? — повтори Ричард.
— Сделката си струва — увери го жената, без да се замисли.
— Надявам се нямаш предвид, че бъдещето ми не струва повече от грош.
На устните на старицата се разля плавна усмивка. Забулените й очи се взряха с невиждащ поглед.
— Май не вярваш много-много на знамения, а?
Тя протегна ръка с жест на слепец — въпросът й увисна в очакване на отговор. Ричард постави монета в обърнатата й длан. Предположи, че жената няма как другояче да се изхранва, освен като предлага на хората да им предскаже бъдещето. Това, че беше сляпа, в известен смисъл й осигуряваше пазарно предимство. Хората навярно си казваха, че като е незряща, има достъп до някакви вътрешни видения, и това сигурно подклаждаше интереса към услугите й.
— А, сребърна монета, не медна… — кимна тя, като претегли на ръка парата. — Явно си човек, който цени бъдещето.
— Е, и какво крие това бъдеще? — попита Ричард. Не че особено го интересуваше какво ще му каже една гледачка, но все пак искаше да получи нещо срещу парата си.
Жената извърна лице към него, въпреки че не можеше да го види. Усмивката й се изпари. Поколеба се за момент, преди да отговори.
— Покривът ще се срине. — Имаше вид на човек, изрекъл нещо, което не бе възнамерявал да сподели на глас, все едно самата тя бе останала изненадана. Замлъкна.
Калан и неколцина от войниците, които го чакаха наблизо, вдигнаха инстинктивно очи към покрива, който захлупваше Двореца от хиляди години. Нямаше опасност да падне.