Лебедова песен [bg]

— Слагай го тука!

— Добре — отвърна клошарката. Скимтенето беше напуснало гласа ѝ, който сега беше твърд като спечена от слънцето кожа. С едно бързо и плавно движение тя извади бръснач, отвори го, като замахна с ръка, и сряза дланта на брадатия.

От раната бликна кръв. Мъжът пребледня. Стисна си китката. Устата му образува буквата О, преди от нея да излезе писък, подобен на воя на душена котка. В следващия миг Сестра Крийп вече беше скочила на яките си крака и като държеше платнената чанта пред себе си като щит, се нахвърли безразсъдно върху двамата мъже, които се сблъскаха, хлъзнаха се по мазния от боклуците асфалт и паднаха. Брадатият, от чиято ръка продължаваше да тече кръв, размаха парче дърво със забити по него ръждиви пирони. Погледът му направо пламтеше от ярост.

— Ще ти покажа аз! — изкрещя той. — Ей сега ще ти покажа!

Опита се да я удари с импровизираното си оръжие, но Сестра Крийп приклекна и замахна към него с бръснача. Онзи залитна назад и глуповато се загледа в кървавата линия на гърдите си.

Клошарката се възползва от объркването му, обърна се и побягна. Едва не се подхлъзна в една мазна локва, но успя да запази равновесие и продължи да тича, докато мъжете крещяха след нея.

— Ще те пипна! — предупреди брадатият. — Ще те намеря, кучко! Само почакай!

Но тя нямаше намерение да го чака. Продължи да бяга. Маратонките ѝ шляпаха по асфалта, докато не стигна до бариера от хиляди разкъсани торби с боклук. Пропълзя върху тях, като се спря, за да грабне някои интересни неща — една счупена солница и мокър екземпляр на „Нешънъл Джиографик“, които прибра в чантата си. Прекоси бариерата и продължи да върви забързано. Дробовете ѝ все още свистяха, а тялото ѝ трепереше. „Бях на косъм — помисли си Сестра Крийп. — Демоните почти ме спипаха! Но слава на Исус, който ще пристигне с летящата си чиния от Юпитер! Ще го чакам на златния бряг, за да целуна ръката му!“

Тя стигна до ъгъла на Тридесет и осма улица и Седмо авеню, спря, за да си поеме въздух, и се загледа в трафика, който ѝ заприлича на надпреварващо се стадо добитък. Жълтата мараня от изпаренията от боклуците и изгорелите газове на автомобилите приличаше на бавно движеща се жива материя над езеро. Влажната жега тормозеше Сестра Крийп; по лицето ѝ постоянно избиваха капчици пот и стремглаво потичаха по него. Дрехите ѝ бяха мокри и ѝ се прииска да има някакъв дезодорант, но последният ѝ „Сикрет“ вече беше свършил. Огледа непознатите лица около нея, които бяха с цвят на отворена рана под пулсиращата неонова светлина. Нямаше представа накъде отива и почти не помнеше къде е била, но знаеше, че не може да остане на този ъгъл цяла вечер. Преди доста време беше разбрала, че ако останеш дълго време на открито, демоничните рентгенови лъчи се забиват в главата ти и се опитват да ти размътят мозъка. Тръгна на север, в посока „Сентръл Парк“, със забит в земята поглед и увиснали рамене.

Нервите ѝ бяха изпънати от преживяването с двамата езичници, които се опитаха да я ограбят. „Грехът е навсякъде! — помисли си тя. — В земята, във въздуха, във водата…“ Вонящ, черен и зъл грях! Той беше изписан по лицата на хората, о, да! Можеше да види как пъпли по мутрите им, как променя погледите им и изкривява устите им. Светът и демоните караха невинните човешки същества да полудяват, знаеше това. А сега демоните бяха по-заети от всякога, още по-алчни за невинни души.