![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
Президентът стоеше като вкаменен. Решението беше взето. Началник-щабът Бергхолц закри срещата, отиде да го стисне по рамото и да му каже колко добро и солидно решение е взел. Военните съветници и чиновници напускаха заседателната зала и се насочваха към асансьора в коридора. Президентът остана сам. Лулата му беше изстинала, но нямаше намерение да я пали отново.
— Сър?
Стресна се и се обърна по посока на гласа. Хана стоеше до вратата.
— Добре ли сте?
— Да, супер съм. — Президентът се усмихна вяло. Един спомен от славните му дни като астронавт току-що мина пред очите му. — Не. Господи, не знам. Мисля, че съм добре.
— Взехте правилното решение. И двамата го знаем. Руснаците трябва да разберат, че не се страхуваме.
— Аз се страхувам, Ханс! Изключително много се страхувам!
— Аз също. Както и всички останали, но не трябва да се ръководим от страха. — Министърът на отбраната се приближи до масата и запрелиства някои от папките. След няколко минути един млад служител на ЦРУ щеше да дойде и да унищожи на шредера всички документи. — Мисля, че ще е най-добре да изпратите Джулиан и Кори в Мазето тази вечер, веднага след като си опаковат нещата. Ще измислим нещо за пред пресата.
Президентът кимна. Мазето беше подземно убежище в Делауеър, където първата дама, седемнадесетгодишният син на главнокомандващия, високопоставени членове на кабинета и други служители щяха — или поне се надяваха — да намерят безопасност от всичко, с изключение на директен удар с ядрена бойна глава с мощност от един мегатон. След като преди няколко години в обществеността изтече информация за Мазето, в цялата страна започнаха да се строят подобни подземни убежища — някои използваха стари мини, а други биваха прокопавани в планините. Бизнесът по оцеляване процъфтяваше както никога преди.
— Има нещо, за което искам да поговорим — каза Хана. Президентът видя отражението на измореното си лице и празния си поглед в очилата на министъра на отбраната. — За „Небесните нокти“.
— Още не им е дошло времето. — Стомахът му се сви на топка. — Въобще не е дошло.
— Напротив, дошло е. Мисля, че ще бъдете в по-голяма безопасност във Въздушния команден център. Една от първите цели ще бъде покривът на Белия дом. Смятам да изпратя Пола в Мазето и както знаете, вие имате властта да изпратите когото си искате там, но аз желая да се присъединя към вас във Въздушния команден център, ако е възможно.
— Да, разбира се. Искам те при мен.
— Също така — продължи Хана, — на борда ще присъства офицер от военновъздушните сили с куфарче, закопчано с белезници за китката му. Знаете ли кодовете си?
— Да. — Точно тези кодове бяха едно от първите неща, които научи, след което зае поста. Желязната хватка на напрежението го стисна за врата. — Но… няма да ми се наложи да ги използвам, нали, Ханс? — попита президентът, като тонът му беше почти умолителен.
— Вероятно не. Но ако се наложи — ако се наложи — искам да ви напомня, че дотогава Америка, която обичаме, ще е мъртва и няма да позволим на никой нашественик да стъпи на американска земя. — Министърът на отбраната се пресегна и стисна бащински рамото на президента. — Нали?
— Точката, от която няма връщане назад — отвърна той с блуждаещ поглед.
— Какво?
— На път сме да прекосим точката, от която няма връщане назад. Може би вече сме го сторили. Може би е прекалено късно да се връщаме. Бог да ни е на помощ, Ханс. Летим на сляпо и нямаме представа къде отиваме, по дяволите.
— Ще разберем, когато стигнем. Винаги сме правили така.
— Ханс? — Гласът на президента беше станал тънък като на дете. — Ако… ако беше Бог… щеше ли да унищожиш този свят?
Хана не отговори веднага.
— Предполагам, че просто… ще гледам и ще чакам. Ако бях Бог имам предвид.
— Какво ще гледаш и ще чакаш?
— Да видя кой ще победи. Добрите или лошите момчета.
— Има ли някаква разлика вече?
Министърът на отбраната млъкна за миг. Накрая се опита да отговори, но осъзна, че не може.