Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Лебедова песен [bg]
Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лебедова песен [bg]

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ... 378
Перейти на страницу:

— Не — прошепна клошарката. Очите ѝ бяха ококорени и изцъклени, а по бузата ѝ се стичаше една сълза. — Не, няма… да я… пусна.

Тя притисна бебето в рамото си и малката глава увисна. Телцето беше студено. Плъховете около нея пищяха и цвъртяха сърдито.

— О, Господи — чу се да изрича. Вдигна глава към малкия отрязък от небето, намръщи се и изля гнева си, като се разкрещя: — Къде си? — Гласът ѝ заехтя по улицата, но бързо беше надвит от виковете на пласьорите на две пресечки от нея. „Добрият Исус закъснява — помисли си Сестра Крийп. — Закъснява, закъснява, закъснява за много важна среща, среща, среща!“ Започна да се кикоти истерично и да плаче в същото време, докато онова, което излизаше от гърлото ѝ, не се превърна в стенанието на ранено животно.

Мина доста време, преди да осъзнае, че трябва да продължи, но не можеше да вземе бебето със себе си. Уви го внимателно в яркооранжевия пуловер, който носеше в чантата си, след което го сложи върху един от контейнерите и натрупа колкото се може повече боклуци върху него. Един огромен сив плъх се приближи до нея, оголи зъби и отнесе силен удар с бирената бутилка.

Сестра Крийп не намираше сили да се изправи, затова просто пропълзя изпод входа на сградата с наведена глава и горещи сълзи от срам, отвращение и ярост по лицето си. „Не мога да продължа — каза си тя. — Не мога повече да живея в този мрачен свят! Добри Исусе, слез долу с летящата си чиния и ме отведи със себе си!“ Клошарката опря чело в тротоара. Прииска ѝ се да умре и да отиде в рая, където всичките ѝ грехове щяха да бъдат опростени.

Нещо, което звучеше като музикални ноти, иззвънтя на тротоара. Сестра Крийп вдигна замъглен от сълзите поглед и видя някакъв човек, който се отдалечаваше от нея. Фигурата зави и изчезна.

На няколко крачки от мястото, на което седеше, бяха захвърлени монети — три от двадесет и пет, две от десет и една от пет цента. Някой беше помислил, че проси, осъзна тя. Събра набързо парите, преди друг да я е изпреварил.

Изправи се и се опита да измисли какво да прави. Повдигаше ѝ се, беше слаба и изтощена и се страхуваше да остане на улицата. Трябваше да намери място, на което да се скрие. „Място, на което да си изкопая дупка и да се заровя в нея“, помисли си тя.

Погледът ѝ се спря на стълбището на Четиридесет и втора, което водеше надолу към метрото.

Сестра Крийп беше спала там и преди, но знаеше, че ченгетата ще я изгонят или дори по-лошо, щяха отново да я завлекат в приюта. Също така беше наясно, че метрото разполагаше с лабиринт от ремонтни тунели и недовършени галерии, които се виеха като змии от главните маршрути и продължаваха надълбоко във вътрешността на Манхатън. Толкова надълбоко, че никой от демоните в човешка кожа нямаше да успее да я намери. Искаше да се свие в мрака и да забрави. Стискаше монетите в ръката си; бяха достатъчно, за да мине през въртящата се преграда и след това щеше да се изгуби в греховния свят, който добрият Исус беше забравил.

Сестра Крийп се изправи, прекоси Четиридесет и втора улица и потъна в подземния свят.

3

22:22 часа, лятно часово време Конкордия, Канзас

— Убий го, Джони!

— Разкъсай го на парчета!

— Откъсни му ръката и го пребий до смърт с нея! — Гредите в горещия и задимен физкултурен салон на гимназията на Конкордия се тресяха от виковете на повече от четиристотин души. В средата му двама души — единият бял, а другият черен — се бореха на ринга. В момента белият кечист — местно момче на име Джони Лий Ричуайн — беше притиснал чудовището, известно като Черния Франкенщайн, във въжетата и го млатеше с джудо удари пред жадната за кръв публика. Чернокожият мъж, който беше висок близо метър и деветдесет и пет, тежеше над сто и тридесет килограма и носеше абаносова на цвят маска, покрита с червени кожени „белези“ и гумени „болтове“, изпъчи огромните си гърди, изрева като звяр и хвана във въздуха ръката на Джони Лий Ричуайн. Започна да я извива, докато младият мъж не падна на колене. Тогава Черния Франкенщайн изръмжа, стовари ботуш четиридесет и шести номер в главата му и го просна на ринга.

Реферът подскачаше безпомощно наоколо и когато размаха предупредително пръст в лицето на чернокожото чудовище, то го блъсна настрани като някакъв нахален скакалец. После се надвеси над проснатото момче, започна да се удря в гърдите и да мята маниакално глава във всички посоки, докато публиката разярено крещеше. На ринга заваляха смачкани чаши от кока-кола и пакети от пуканки.

— Тъпи селяндури! — изрева Черния Франкенщайн, като успя да надвика шумната тълпа. — Вижте какво ще направя с вашето момченце!

1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ... 378
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)