Лебедова песен [bg]

Президентът се замая, сякаш току-що се събуждаше от кошмар. „Мисли! — заповяда си той. — Проклет да си, мисли!“

— Къде са нашите подводници, адмирале? — попита накрая и чу гласа си някъде отдалеч, като че ли говореше някакъв непознат.

Нарамор смени компютърната карта на екрана на стената с друга. Върху новата премигаха редица точки на около триста и двадесет километра североизточно от Мурманск, СССР. След нея повика на екрана друга карта на Балтийско море и разположението на нова военна формация от ядрени подводници северозападно от Рига. На трета карта се появиха източният руски бряг и редица от подводници, заели позиции в Берингово море между Аляска и съветската суша.

— Стиснали сме ивановците в железен пръстен — заяви Нарамор. — Само наредете и ще потопим всичко, което се опита да премине.

— Мисля, че картината е пределно ясна. — Хана говореше тихо, но непоколебимо. — Трябва да отблъснем руснаците.

Президентът продължаваше да мълчи и да се опитва да мисли разумно. Дланите на ръцете му се потяха.

— Ами… ако не планират да ударят първи? Ами ако смятат, че ние ще го направим? Ако покажем сила, няма ли да ги предизвикаме?

Хана си извади цигара от сребърна табакера и я запали. Погледът на президента отново беше привлечен от пламъка.

— Сър — отвърна внимателно министърът на отбраната, сякаш говореше на бавноразвиващо се дете, — ако руснаците уважават нещо, то това е силата. Знаете това, както всеки друг в тази зала, особено след инцидента в Персийския залив. Те искат територия и са готови да ни унищожат, като дадат своя дял от жертви, за да я получат. По дяволите, икономиката им е по-зле и от нашата! Ще продължат да ни притискат, докато не се пречупим или не ударим… а ако чакаме, докато се пречупим, Бог да ни е на помощ.

— Не. — Президентът поклати глава. Водеха този разговор за кой ли път и подобна идея го отвращаваше. — Не. Ние няма да нападнем първи.

— Руснаците — продължи търпеливо Хана — разбират дипломацията на юмрука. Не казвам, че трябва да унищожим Съветския съюз. Вярвам обаче — пламенно — че сега е времето да им покажем, при това убедително, че няма да позволим да бъдем притискани и няма да оставим ядрените им подводници да си стоят спокойно край бреговете ни в очакване на кодовете за изстрелване!