Лебедова песен [bg]

— Кока! Попърс6! Крек! Всичко в наличност!

Недалеч от него друг наркопласьор разтвори палтото си, за да покаже скритите отдолу найлонови пликчета, и се провикна:

— Друсни и полети! Направи го за без пари, без пари, без пари!

Други пласьори се провикваха към колите, които минаваха по Четиридесет и втора. Млади жени с потници, дънки, секси панталонки или кожени панталони се въртяха около вратите на книжарниците и кината или махаха на шофьорите да отбият; някои го правеха и Сестра Крийп виждаше как момичетата биваха отвеждани в нощта от непознати. Шумът беше почти оглушителен. От другата страна на улицата, пред поредното пийпшоу, двама чернокожи мъже се боричкаха на тротоара, заобиколени от публика, която се смееше и ги подстрекаваше да бъдат по-жестоки в действията си. Във въздуха се носеше аромат на марихуана, тамянът на ескейпистите.

— Сгъваеми ножове! — провикна се друг уличен търговец. — Предлагам ножове!

Сестра Крийп продължи напред, като постоянно се оглеждаше. Познаваше добре тази улица, това свърталище на демони. Често идваше тук, за да проповядва. Проповедите не вършеха никаква работа, тъй като гласът ѝ беше заглушаван от гръмовната музика и виковете на пласьорите. Спъна се в тялото на чернокож мъж, проснал се на тротоара; очите му бяха отворени, а от ноздрите му течеше кръв.

Продължи да върви, като се блъскаше в хората; те също я бутаха и я ругаеха. Неоновият блясък направо я ослепяваше. Отвори уста и се провикна:

— Спасете душите си! Краят е близо! Бог ще се смили над душите ви!

Никой дори не я поглеждаше. Тя се гмурна във вихрушката от тела и в следващия миг един стар и набръчкан мъж с повръщано на ризата си се изправи пред нея, наруга я и се опита да ѝ отнеме чантата, но успя да грабне само малка част от съдържанието ѝ и избяга, преди да го е цапардосала здраво.

— Ще гориш в ада, кучи сине! — изкрещя клошарката… и беше залята от ледена вълна, която проникна чак в костите ѝ и я накара да потръпне. В главата ѝ изникна образът на връхлитащ я товарен влак.

Сестра Крийп не видя кой я удари, просто усети, че ще бъде ударена. Едно силно, кокалесто рамо я изблъска с лекота настрани, сякаш беше от слама, и в момента на контакта в мозъка ѝ се запечата отвратителна картина: планина от счупени, овъглени кукли… не, не бяха кукли, осъзна тя, докато падаше на улицата; куклите нямаха вътрешности, които да изригнат през ребрата им, нито пък мозъци, които да изтекат през ушите им, камо ли зъби, които да им придадат подобно грозно изражение в смъртта. Клошарката падна на улицата и едно такси зави, за да не я прегази. Шофьорът се развика и наду клаксона си. Тя беше добре, само ѝ бяха извадили въздуха и ребрата, върху които падна, я боляха. Опита се да стане на крака, за да види кой я беше блъснал толкова силно, но никой не гледаше към нея. Зъбите ѝ тракаха от студа, който подобно на най-добър приятел не се отделяше от нея нито за миг, дори в тази гореща нощ в разгара на лятото. Докосна ръката си на мястото, което вече беше посиняло заради удара на копелето, което я блъсна.