Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Много работиш, Бен.
— Та не работим ли всички много? До утре. Той остави слушалката, преди Майлс да може да каже още нещо. Остана загледан в телефона. Поне не беше излъгал. Наистина бе на път да открие нещо и искаше да го разбере — колкото и налудничаво да беше това. Отпи глътка от уискито. Ако Ани беше тук, тя щеше да разбере. Тя винаги бе разбирала неговото увлечение по загадки и предизвикателства, които другите просто биха отминали. Тя самата го споделяше.
Бен разтърси глава. Ако Ани беше тук, нищо нямаше да бъде такова, каквото е. Той едва ли би мислил да избяга в една неосъществима мечта.
Спря се, поразен от тази мисъл. После с чаша в ръка се върна до масичката, взе каталога и започна отново да го чете.
Бен отиде късно в кантората на Холидей и Бенет на другата сутрин и настроението му бе повече от лошо. По програма имаше насрочено рано сутринта дело и беше отишъл право в съда, само за да открие, че то е свалено от дневния ред. Администраторите нямаха и представа как е станало това, защитникът на противната страна го нямаше никъде и председателят на съда просто го посъветва да насрочи следваща дата. Тъй случаят бе спешен, Бен поиска скорошно разглеждане, ала му казаха че най-ранната възможна дата е след трийсет дни. Графиците били винаги много натоварени преди ваканционния сезон, обясни дежурният администратор с пълно безразличие. Бен бе чувал същото обяснение поне двайсет пъти този ноември и поиска дата за предварително съдебно разглеждане, но му казаха, че съдията, който изслушва жалбите, е на ваканционно летуване през следващите трийсет дни на някакъв ски курорт в Колорадо и още не е решено кой ще го замества, докато се върне. Подобно решение щяло да бъде взето до края на седмицата и той трябвало да се обади отново.
Погледите, които му отправиха както администраторите, така и съдията, говореха че така стоят нещата в съдебната практика и той трябва досега да го е разбрал. Трябвало е фактически просто да го приеме.
Той обаче не искаше да го приеме, нямаше ни най-малко намерение да то приема и му бе дошло до гуша от цялата тази работа. От друга страна не можеше да направи кой знае какво. И така, нервен и ядосан, отиде на работа, поздрави секретарките в приемната, като едва промърмори добро утро, взе списъка с телефонните обаждания и се оттегли в кабинета си, за да се отдаде на яда си. Не можа обаче дълго да се наслаждава на това, защото Майлс се появи на вратата след около пет минути.
— Е, чудничко, тази сутрин си грейнал като слънце, а? — пошегува се приятелят му.
— Точно така — съгласи се Бен като се люлееше на стола си. — За радост на света.
— Делото май не е минало чак толкова добре?
— Делото не мина въобще. Някакъв невежа го е смъкнал от графика. Казаха ми, че може да се насрочи на кукуво лято — той тръсна глава. — И това ако е живот.
— Живи хора сме. Всичко става така — бързай, чакай, във времето ни е цялата надежда.
— До гуша ми дойде от всичко това!
Майлс отиде и седна на един от столовете за клиенти пред дългото дъбово бюро. Беше едър човек, широк в кръста, с гъста тъмна коса и мустак, който придаваше мъжествен вид на почти юношеското му лице.
Очите му, обикновено полупритворени, бавно примигнаха.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Бен?
— Трябва да съм го разбрал — толкова често си ми го повтарял.
— Защо тогава не искаш да ме чуеш? Престани да си губиш времето и да се опитваш да променяш неща, които не можеш да промениш.
— Майлс…
— Смъртта на Ани и начинът, по който работи юрисдикцията, са все неща, които не можеш да промениш, Бен. Нито сега, нито когато и да било. Приличаш на Дон Кихот, който се бори с вятърните мелници! Не разбираш ли, че си съсипваш живота?
Бен махна с ръка.
— Честно казано, не го разбирам. Освен това ти съпоставяш несъпоставими неща. Зная, че Ани не може с нищо да се върне — приел съм това. Но може би за съдебната система не е толкова късно — за тази система на справедливостта, която някога познавахме, заради която и двамата сме се заели с юридическа практика.
— Добре е понякога сам да се чуеш какво приказваш — въздъхна Майлс. — Не съпоставям несъпоставими неща, шефе. Нещата са до болка съпоставими. Ти още не си успял да приемеш смъртта на Ани. Живееш затворен в проклетата си черупка тъкмо защото не можеш да приемеш случилото се. Като че ли ако живееш по този начин можеш да промениш нещо! Аз съм твой приятел, Бен — вероятно единствения, който ти е останал. Затова си позволявам да ти говоря така — защото не можеш да си позволиш да ме загубиш!
Огромният мъж се приведе напред.