Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
- Така ли?
- Не харесваш блондинки. Вече не.
- А може би просто не е моят тип.
- Знам какво искаш.
Бъч надигна чашата с уиски, която беше пристигнала междувременно.
- Нима?
- Това ми е работата. Повярвай ми.
- Не се засягай, но предпочитам да не ти се доверявам. - Преподобния се наведе към Бъч. Миришеше фантастично, в което нямаше нищо чудно - „Соо1 Wateг" на „Давидоф" не случайно беше класика.
- Знаеш ли какво, ченге? Въпреки това ще ти помогна. Бъч сложи ръка върху мускулестото рамо на вампира.
- Интересуват ме само барманките, друже. Добрите самаряни ми действат на нервите.
- Понякога само нещо различно може да ти свърши работа.
- В такъв случай нямаме късмет, а? - Бъч кимна по посока на полуголата тълпа, която се клатеше под въздействието на екстази и кокаин. - Тук всички изглеждат еднакво.
Странно, докато работеше в полицейското управление на Колдуел, „Зироу Сам" беше истинска загадка за него. Всички знаеха, че там гъмжи от секс и наркотици, но така и не бяха успели да съберат достатъчно доказателства, за да получат разрешително за обиск. Въпреки че беше достатъчно само да влезеш в клуба която и да било нощ, за да се натъкнеш на поне дузина нарушения на закона.
Сега, когато се движеше с Братството, Бъч знаеше каква е причината. Преподобния владееше доста трикове, способни да променят възприятията за случки и обстоятелства. Като вампир, той беше в състояние да изтрива паметта на хората, да подправя записите на охранителни камери и да се дематериализира, когато си поиска. Преподобния и бизнесът му бяха движеща се мишена, която всъщност не помръдваше.
- Кажи ми нещо - рече Бъч. - Как успяваш да запазиш тези твои странични занимания в тайна от аристократичното си семейство?
Преподобния се усмихна, разкривайки връхчетата на вам-пирските си зъби.
-Ти ми кажи как така един човек успя да се сближи толкова с Братството?
Бъч вдигна чашата в почтителен жест.
- Понякога съдбата ни повежда по откачени пътища.
- Абсолютно вярно, човече. Наистина, абсолютно вярно. - Телефонът на Бъч иззвъня и Преподобния се изправи. - Ще ти изпратя нещо - каза той.
- Не го искам, освен ако не е уиски.
- Бас държа, че ще си вземеш думите назад.
- Силно се съмнявам - каза Бъч и извади своята „Моторола Рейзър". - Какво става, Ви? Къде сте?
Вишъс дишаше тежко като състезателен кон, а вятърът виеше в слушалката и му пригласяше - явно дяволски бързаше.
- Майната му, ченге, имаме проблем.
Бъч усети прилив на адреналин, от който само дето не светна като коледна елха.
- Къде сте?
- В предградията. Изникна една ситуация. Проклетите убийци са започнали да ловуват цивилни в домовете им.
Бъч скочи на крака.
- Идвам...
- Как ли пък не! Стой където си. Обадих ти се само за да не решиш, че са ни убили, като не се появим.
И той затвори.
Бъч бавно се отпусна на мястото си. На съседната маса няколко души гръмко се разсмяха - някаква шега отключи смеха им и той се извиси във въздуха като ято птици.
Бъч сведе поглед към чашата си. Преди шест месеца нямаше абсолютно нищо. Нямаше жена в живота си. Не беше близък с никого от семейството си. Нямаше истински дом, а работата му в отдел „Убийства" бавно го унищожаваше. После го отстраниха от длъжност заради полицейска бруталност. По някакво странно стечение на обстоятелствата започна да се движи с Братството. Срещна единствената жена, която го караше да занемее от благоговение. И освен това напълно обнови гардероба си.
Това последното със сигурност си оставаше в колонката с плюсовете.
За известно време промяната успяваше да замаскира истината, но напоследък Бъч бе започнал да забелязва, че си е все същият - не по-жив, отколкото докато гниеше в предишното си съществуване. Все още гледаше отстрани, докато животът го отминаваше.
Той отпи от чашата с „Лагавулин" и се замисли за Мариса. Представи си дългата й до кръста коса. Бялата й кожа. Светлосините й очи. Вампирските зъби.
О, да, никакви блондинки за него. Не можеше дори да си помисли за секс с някоя светлокоса мадама.
О, по дяволите цветът на косата! Сякаш която и да било жена в клуба или където и да било по света можеше да се сравнява с Мариса. Тя притежаваше чистотата на кристал, пречупващ светлината, а изяществото й правеше всичко край нея да изглежда по-хубаво, по-живо, по-цветно.
По дяволите! Държеше се като сантиментален глупак.