Принцеса с часовников механизъм

стаята си. Роклята беше от наситено златиста коприна, както бе обичайно

за ловците на сенки, които вярваха, че бялото е цвят за траур, и никога не

се женеха в бяло, въпреки че кралица Виктория бе поставила началото

именно на такава мода. Брюкселска дантела обточваше тесния корсаж и се

спускаше от ръкавите.

— Прелестна е! — Шарлот плесна с ръце и се приведе напред с

грейнали от възторг очи. — Теса, този цвят толкова ти отива.

Теса се завъртя пред огледалото. Златистите багри придаваха на

лицето й цвета, от който тя отчаяно се нуждаеше. Корсетът я пристягаше

и оформяше точно там, където бе необходимо, а ангелът с часовников

механизъм около шията й я успокояваше със своето тиктакане. Под него

висеше нефритеният медальон, който Джем й беше подарил. Тя беше

удължила верижката му, за да може да носи и двете украшения

едновременно, тъй като просто не бе в състояние да свали някое от тях.

— Не мислите ли, че дантелата идва мъничко в повече?

— Ни най-малко! — Шарлот се поотдръпна назад и несъзнателно

положи ръка върху корема си, сякаш за да го предпази. Тя открай време

беше прекалено слаба — направо кльощава — за да се нуждае от корсет, а

сега, когато очакваше дете, беше започнала да носи полуофициални

следобедни рокли, от които приличаше на малка птичка. — Това е

сватбеният ти ден, Теса. Какво по-добро извинение да се наконтиш? Само

си го представи.

Теса бе прекарала много нощи, правейки точно това. И досега не

знаеше къде ще се оженят двамата с Джем, тъй като Съветът все още

обсъждаше техния случай. Но когато си представеше сватбата им, в

съзнанието й винаги изникваше църква и тя се виждаше как крачи по

пътеката в средата, може би уловила под ръка Хенри, без да поглежда

нито наляво, нито надясно, вперила очи право напред, към своя годеник,

като всяка уважаваща себе си булка. Джем щеше да е в бойно облекло — не

онова, в което се биеше наистина, а с кройка на военна униформа и

специално ушито за случая: черно със златни ивици на китките и златни

руни по яката и биетата.

Щеше да изглежда толкова млад. И двамата бяха толкова млади. Теса

знаеше, че не е обичайно булката и младоженецът да са на седемнайсет и

осемнайсет години, ала те се надпреварваха с времето.

Времето, което оставаше на Джем.

Тя сложи ръка на шията си и усети познатото тиктакане на ангела с

часовников механизъм, чиито крилца одраскаха дланта й. Шивачката я

погледна притеснено. Жената беше мундан, не нефилим, но като всички,

които служеха на ловците на сенки, притежаваше Зрението.

— Искате ли да махна дантелите, госпожице?

Преди Теса да успее да отговори, откъм вратата се разнесе почукване,

последвано от познат глас:

— Джем е. Теса, тук ли си?

Шарлот се изправи в стола си.

— O! Не бива да те види в булчинската рокля!

Теса я зяпна поразена.

— И защо не?

— Традиция на ловците на сенки — смята се за лоша поличба! —