Авемпарта

- Нещо ми подсказва, че тя не е проститутка - каза й Ейдриън.

- Никоя от нас не е, сладък. Не и докато не се озовеш под Търговската арка, разбира се. Да я беше видял на закуска. Яде като изгладняло псе. Естествено, тя не искаше да вкуси нищо, докато не я убедихме, че храната е безплатна по законите на гостоприемството от търговската камара за приветстването на всеки посетител. Маги го измисли това. Голяма ше-гаджийка е. Което ме подсеща, сметката за стаята, облеклото, храната и разчистването възлиза на шейсет и пет в сребро. Гримът е безплатен, тъй като тя каза, че никога не била носила преди и Делия искаше да види как ще й стои.

Ройс подаде златен тенент.

- Виж ти, двамцата със сигурност трябва да се отбивате по-често и следващия път без момичето, а? - тя смигна. - Но сериозно, каква е историята с нея?

- Там е работата, че още не знаем - отвърна Ейдриън.

- Но е крайно време да разберем - допълни Ройс.

Макар и да отстъпваше на публичния дом на Гуен, бордей „Похотливата задница“ бе декориран с натруфени червени завеси, разнебитени мебели, розови лампи и дузини възглавници. Всичко бе обсипано с пискюли и ресни: от протритите килими до драпериите по стените. Стар, сриващ се и износен, но поне чист.

Салонът бе малка кръгла стая граничеща с главната зала с два ер-кера, гледащи към улицата. За мебелировка служеха два дивана, няколко отрупани с керамични фигури маси и малка камина. Седнала на едно от канапетата, Тракия ги чакаше, а очите й се стрелкаха като на заек в открито поле. В мига, в който двамата влязоха, тя скочи на крака, коленичи и сведе глава.

- Хей, внимателно, роклята е нова - каза с усмивка Ейдриън.

- О! - тя се изправи на крака, изчерви се, сетне направи реверанс и отново сведе глава.

- Какво прави тя? - прошепна Ройс.

- Не съм сигурен - отвърна му по същия начин Ейдриън.

- Опитвам се да покажа полагащото ви се уважение, Ваши светлости - прошепна им тя, докато все още стоеше с наведена глава. - Съжалявам, ако не се справям особено добре.

Ройс извъртя очи, а Ейдриън започна да се смее.

- Защо шепнеш? - попита я Ейдриън.

- Защото и вие двамата го правехте.

Ейдриън се изкикоти отново:

- Съжалявам, Тракия... Тракия беше, нали?

- Да, милорд, Тракия Анабел Ууд от село Далгрен - нов неумел реверанс.

- Добре. Тракия - Ейдриън се мъчеше да запази сериозност. - Ройс и аз не сме лордове, така че не е нужно да се кланяш или да ни правиш реверанси.

Момичето изправи глава.

- Вие спасихте живота ми - каза тя с толкова сериозен тон, че Ейдриън спря да се смее. - Не си спомням много от снощи, но помня това. За което заслужавате благодарността ми.

- Аз бих се задоволил с обяснение - каза Ройс, отправяйки се към прозорците. Започна да спуска завесите. - Изправи се, в името на Мари-бор, преди някой метач да те е видял, да реши, че сме благородници и да ни нарочи. И без това се движим по тънък лед. Да не влошаваме нещата допълнително.