Авемпарта

- Не разбирам. За какво сме ти тогава?

- Нужни сте ми за разбиването на една ключалка.

- Ключалка? На?

- На кула.

- Искаш да проникнем в кула?

-Не. Имам предвид. да, но не е. не е против закона. Кулата не е обитавана, изоставена е от години. Поне аз така мисля.

- Значи искаш да отключим вратата на празна кула?

- Да - тя закима така усърдно, че косата й се разлетя.

- Не звучи трудно - Ейдриън хвърли поглед към Ройс.

- Къде се намира тази кула? - запита Ройс.

- Близо до селото ми, на западния бряг на река Нидвалден. Далгрен е много малко и е отскоро. Намира се в новата провинция Уестбанк, в Дънмор.

- Чувал съм за това място. Носеха се слухове за нападения от елфи.

- О, това не са елфите. Те никога не са ни създавали проблеми.

- Знаех си - каза Ройс, без да се обръща към някого.

- Поне аз мисля така - продължи Тракия. - Смятаме, че е някакъв звяр. Никой не го е виждал. Дякон Томас казва, че било демон, слуга на Уберлин.

- А баща ти? - попита Ейдриън. - Той къде попада в цялата тази работа?

- Той ще се опита да убие звяра, но... - тя се поколеба и отново заби поглед в краката си.

- Но ти мислиш, че звярът ще убие него?

- Убил е петнадесет човека и над осемдесет глави добитък.

Луничава жена с буйна червена коса влезе в салона, влачейки със себе си нисичък шкембелия, по изпонарязаното лице на когото личеше, че се бе избръснал специално за случая. Жената се смееше, докато вървеше заднишком и го влачеше с две ръце. Мъжът застина, щом ги видя. Ръцете му се освободиха от нейните и тя падна на дървения под с глух удар. Застиналият мъж гледаше ту тях, ту жената. Тя хвърли поглед през рамо и се изсмя.

- Опа - каза, - не знаех, че е заето. Помогни ми, Рубис.

Мъжът й оказа съдействие да се изправи на крака. Тя поспря да хвърли дълъг одобрителен поглед на Тракия, сетне им намигна.

- Добре работим, нали?

- Това беше Маги - каза им Тракия, след като навлеците се извлякоха.

Ейдриън се премести на дивана и направи жест към Тракия да последва примера му. Тя седна внимателно и сковано, без да позволява на гърба си да се допира и внимателно приглади роклята си.

Ройс остана прав.

- Уестбанк няма ли си повелител? Той защо не предприема нищо?

- Имахме чудесен маркграф - отвърна тя. - Храбър мъж с трима добри рицари.

- Имахме?

- Той и рицарите една нощ се отправиха да се бият със звяра. По-късно намериха само останки от брони.

- Защо просто не се махнете? - запита Ройс.

Главата на Тракия клюмна, а раменете й се превиха.

- Две нощи преди да тръгна за тук, звярът уби цялото ми семейство с изключение на мен и баща ми. Ние не си бяхме у дома. Той работеше до късно на полето и аз отидох да го потърся. Аз... случайно бях забравила да затворя вратата. Светлината го привлича. Отправи се директно към къщата ни. Брат ми, Тад, жена му и сина им бяха убити.

Тад бе радостта на живота на баща ми. Той бе причината, поради която и се преместихме в Далгрен: за да може той да стане първият бъчвар в града - сълзи замъглиха очите й. - Сега всички са мъртви и баща ми остана само с мъката от загубата им и със звяра, който я причини. Татко ще го убие или самият той ще умре преди края на месеца. Ако само бях затворила вратата. Ако само бях проверила резето.