Авемпарта

Някои от диамантите, включително Етчър, се изкикотиха.

- Колкото и да бе забавна тази реминисценция, Прайс, имаш ли причина за спирането ни?

-Имаш предвид освен забавлението? Освен тормоза? Освен при-помнянето, че Черният диамант контролира този град? Освен уведомлението, че безгилдийни крадци като теб нямат право да практикуват тук и че самият ти не си добре дошъл?

- Да, това имах предвид.

- Всъщност има и още едно нещо. Едно момиче ви търси.

Ройс и Ейдриън се спогледаха любопитно.

- Тя разпитваше наоколо за двама крадци на име Ейдриън и Ройс. Колкото и да беше забавно да чуя публичното споменаване на имената ви, за Черния диамант е срамно някой в Колнора да се интересува от крадци, които не са част от гилдията. Хората може да си изградят погрешно впечатление за града.

- Коя е тя? - запита Ройс.

- Никаква идея.

- Къде е?

- Спи под Търговската арка на Капиталния булевард, така че отпадат вариантите да бъде дъщеря на богат търговец или благородна начинаеща. Тъй като пътува сама, отпада и възможността да ви търси, за да ви убие или арестува. Ако трябваше да позная, бих казал, че иска да ви наеме. Трябва да кажа, ако тя е от типа на обичайните ви клиенти, аз лично бих си избрал нещо по-традиционно. Все трябва да има някоя ферма за прасета, в която да постъпите на работа. Поне ще сте сред сродна компания.

Тонът и изражението на Прайс станаха сериозни:

- Намерете я и се омитайте заедно с нея. Утре по залез да ви няма. Би било добре да побързате. Поизчистена, може да се окаже хубавичка и да се продава на добра цена или поне да предостави няколко приятни минути някому. Подозирам, че единствената причина, поради която още никой не я е докоснал е, че навсякъде ръси имената ви. Тук Ройс Мелбърн е все още нещо като плашило.

Прайс се обърна да си ходи и подигравателният му тон се завърна:

- Срамота е, че не можете да останете; в театъра играят пиеса за двама крадци, оставили се да ги обвинят в убийството на краля на Медфорд. Съставена е по истински случай - убийството на Амрат преди няколко години - Прайс поклати глава. - Абсолютно нереалистично. Представяте ли си опитен крадец да бъде подмамен в замък, от който да открадне меч, само за да спаси някого от дуел? Автори!

Прайс продължи да поклаща глава, докато той и останалите крадци оставиха Ройс и Ейдриън, и се изгубиха в улиците на далечния бряг.

- Е, това бе приятно, не мислиш ли? - каза Ейдриън, докато двамата възобновяваха пътя си, този път обратно по хълма към булевард Капитален. - Приветлива групица. Усещам леко разочарование, че са изпратили само четирима.

- Довери ми се, бяха доста опасни. Прайс е първи офицер на Диаманта, а останалите двама бяха кофаджии. Имаше още шестима, по трима от всяка страна на моста, за всеки случай. Нямаше да рискуват. Вече по-добре ли се чувстваш?