Авемпарта
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Ръцете й покриха лицето и нежното тяло се затресе. Ройс сурово изгледа Ейдриън, поклащайки съвсем леко глава и устните му много ясно произнесоха думата не.
Ейдриън се намръщи, постави ръка на рамото й и отмахна косата пред очите.
- Ще развалиш прекрасния грим - каза той.
- Съжалявам. Наистина не искам да съм такава досада. Това не са ваши проблеми. Просто баща ми е всичко, което ми е останало и не мога да понеса мисълта да изгубя и него. Не мога да се разбера с него. Помолих го да напуснем, но той не ме слуша.
- Разбирам проблема ти, но защо ние? - студено запита Ройс. - И откъде фермерска дъщеря от границата знае за нас и как да ни намери в Колнора?
- Един сакат ми каза. Той ме прати тук. Каза, че вие можете да отворите кулата.
- Сакат?
- Да. Господин Хаддон ми каза, че звярът не.
- Господин Хаддон? - прекъсна я Ройс.
-Да.
- На този господин Хаддон. случайно да му липсват ръцете?
- Да, той е.
Ройс и Ейдриън размениха погледи.
- И какво точно рече?
- Че звярът не можел да бъде наранен с човешки оръжия, но в Авем-парта имало меч, който може да го убие.
- Значи безрък мъж ти казал да ни намериш в Колнора и да ни наемеш да вземем меч за баща ти от кула на име Авемпарта? - попита Ройс.
Момичето кимна.
Ейдриън погледна към партньора си.
- Не ми казвай... кула на джуджетата?
- Не... - отговори Ройс, - елфическа. - Той се извърна със замислено изражение.
Ейдриън отново насочи вниманието си към момичето. Чувстваше се ужасно. Достатъчно зле бе, че селото се намираше толкова далече, а сега и елфическа кула. Дори и да им предложеше сто златни тенента, той пак не би съумял да придума Ройс да приеме работата. Тя беше толкова отчаяна и нуждаеща се от помощ. Стомахът му се сви, докато преценяваше следващите си думи.
- Ами - започна неохотно Ейдриън, - река Нидвалден е на няколко дни път. Ще ни трябват запаси за. колко, шест- или седемдневно пътуване? Това прави две седмици отиване и връщане. Ще ни трябват вода и фураж за конете. Сетне имаш цялото време около кулата. През това време бихме могли да вършим други задачи, така че това е чиста загуба. Сетне - рискът. Всеки риск повишава цената и масов убиец демон-фантом, който не може да бъде наранен с обикновени оръжия си е сериозна заплаха.
Ейдриън я погледна в очите и поклати глава.
- Съжалявам да го кажа, но не можем да вземем.
- Парите - рязко се намеси Ройс, завъртайки се на пети. - Твърде много е. Двадесет и пет сребърни за такава работа. Десет звучи повече от достатъчно.
Ейдриън вдигна вежда и се вторачи в партньора си, но не каза нищо.
- По десет на човек? - попита тя.
- Не - отвърна Ейдриън, като задържа погледа си върху Ройс.
- Общо. По пет на всеки, нали?
Ройс сви рамене.
- Тъй като аз ще съм отговорен за разбиването на ключалката, предполагам би трябвало да получа шест, но ще се разберем помежду си. Не е нещо, за което тя трябва да се притеснява.
- Наистина? - Тракия изглеждаше сякаш ще експлодира от щастие.
- Разбира се - отвърна Ройс. - В крайна сметка. не сме обирджии.
* * *
-Би ли обяснил защо се наемаме с работата? - попита Ейдриън, заслонявайки очи, докато пристъпваха навън. Небето бе идеално синьо, утринното слънце бе запретнало ръкави да изсуши локвите от предната нощ. Наоколо хората се стичаха към пазара. Колички с пролетни зеленчуци и покрити с брезент бъчви стояха заклещени зад три претрупани със сено каруци. От тълпата пред тях изникна дебелак, стиснал по едно възбудено пиле във всяка ръка. Той танцуваше около локвите, отбягваше хора и колички, и измърморваше по едно приглушено извинение, докато си пробиваше път.
- Тя ни плаща десет сребърни за работа, която дотук ни коства един златен тенент - продължи Ейдриън, докато успешно избягна пиленосеца. - И ще ни коства още няколко, преди да сме готови.
- Не го правим за парите - осведоми го Ройс, докато си пробиваше път през тълпата.
- Очевидно, но защо го правим? Имам предвид, да, сладка е и прочие, но освен ако не възнамеряваше да я продадем, не виждам...
Ройс погледна през рамо, изобразявайки зла усмивка.
- Изобщо не се бях сетил за това. Продажбата й би намалила разходите ни значително.
- Забрави, че го споменах. Просто ми кажи защо го правим.
Ройс ги изведе от тълпата към антикварния магазин на Огнотон, на чиято витрина имаше изложени наргилета, порцеланови животински фигурки и кутийки за бижута с месингови ключалки. Провряха се в тясното пространство между него и сладкарница, която предлагаше безплатни мостри бонбони.