Авемпарта

Ейдриън се наведе и запита:

- Този защо непрекъснато те нарича Дъстър?

- Това бе гилдийното ми име - отвърна Ройс.

- Той е бил Черен диамант? - запита най-младият на вид от четиримата. Имаше кръгли, месести почервенели бузи и тясна уста, около която се мотаеха тънък мустак и козя брадица.

- О, да, ти Етчър, не си чувал за Дъстър преди, нали? Етчър е новак в гилдията, сред нас е само от... колко... шест месеца? Виждаш ли, Дъстър не само бе диамант, той беше офицер, кофаджия и един от най-прочутите ни членове в историята на гилдията.

- Кофаджия? - запита Ейдриън.

- Наемен убиец - обясни Ройс.

- Този тук е легенда - продължи Прайс, разхождайки се по каменния мост, като внимателно отбягваше локвите. - Дете-чудо, което се издигаше толкова бързо, че разстройваше хората.

- Странно - каза Ройс, - мога да се сетя само за един.

- Е, когато главният офицер на гилдията е нервен, то и останалите са. Виждате ли, по онова време Бижуто бе ръководено от мъж на име Хойт. За повечето от нас той беше глупак. Добър крадец и администратор, но си оставаше глупак. Дъстър имаше много поддръжници сред по-ниските чинове и Хойт се притесняваше, че Дъстър може да заеме мястото му. Започна да го изпраща на най-опасните задачи: задачи, които се развиваха подозрително зле. И все пак Дъстър винаги се измъкваше без драскотина, което допринесе още повече за репутацията му. Започнаха да се носят слухове, че сред гилдията има предател. Вместо да се притесни, Хойт видя в това възможност.

Прайс поспря с ораторската си разходка по моста и спря пред Ройс.

- По онова време имаше трима кофаджии в гилдията и всичките бяха добри приятели. Джейд, единствената убийца в гилдията, бе красавица...

- Какво си се раздрънкал, Прайс? - изръмжа Ройс.

- Просто запознавам Етчър с историята, Дъстър. Не би ми отнел възможността да образовам момчетата си, нали? - Прайс се усмихна и отново закрачи небрежно, мушвайки палци в отпуснатия колан на панталоните си. - Докъде бях стигнал? А, да. Джейд. Случи се ей там - посочи през моста. - Онзи празен склад с детелината. Там Хойт им устрои капана, пускайки ги един срещу друг. И тогава, както сега кофаджиите носеха маски, за да не ги разпознаят - Прайс поспря и погледна към Ройс с престорена симпатия. - Нямаше представа коя е преди всичко да е свършило, Дъстър? Или знаеше и я уби въпреки това?

Ройс не отвърна нищо, но се взираше в него с опасен вид.

- Последният от тримата кофаджии бе Кътър, който бе разбираемо разстроен да узнае, че Дъстър е убил любимата му. Фактът, че негов приятел е отговорен за смъртта й правеше нещата лични и Хойт бе повече от щастлив да остави Кътър да си отмъсти.

Но Кътър не искаше да го убива. Той искаше Дъстър да страда и настоя за нещо по-сложно, по-болезнено. Мъжът бе гениален стратег - най-добрият съставител на планове за обири - и спретна Дъстър да бъде заловен от градската стража. С помощта на малко връзки и пари, уреди Дъс-тър да бъде изпратен в затвора Манзант. Дупката, от която никой не се връща. Бягството бе смятано за невъзможно - само дето Дъстър някак си съумя. Все още не знаем как го е сторил - той спря, давайки на Ройс възможност да вземе думата.