Авемпарта
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
* * *
- Видя ли колко беше голям оня? - Ейдриън запита Ройс, все още обръщайки се през рамо, като че гигантът можеше да се опита да ги изненада. - Никога не съм виждал подобен човек. Трябва да е поне седем фута, ами този врат, раменете, тази брадва! Биха ми трябвали две ръце само да я повдигна. Може би не е човек, може да е гигант или трол. Някои хора се кълнат в съществуването им. Срещал съм неколцина, които твърдят, че лично са виждали.
Ройс изгледа смръщено приятеля си.
- Добре де, предимно пияниците по кръчмите казват така, но това не значи, че не е възможно. Питай Майрън, той ще ме подкрепи.
Двамата се отправиха на север към моста Лангдън. Бе тихо. В почитаемия хълмист окръг Колнора, хората бяха по-склонни да спят нощем, вместо да се събират в таверни. Това бе домът на огромни търговци, благоденстващи бизнесмени, притежаващи къщи, които засенчваха много от именията на висшата аристокрация.
Колнора се бе зародила като мизерна спирка за отдих, където търговските пътища за Уесбаден и Акуеста се кръстосваха. В началото фермер на име Холенбек и жена му бяха поили кервани тук и предоставяха място в плевнята си на търговците в замяна на стоки и новини. Холенбек бе имал усет за качеството и винаги бе избирал най-доброто.
Скоро фермата му се разраснала в странноприемница и Холенбек добавил магазин и склад, за да продава придобитото на преминаващите пътешественици. Търговците започнали да купуват парцели до фермата му и отворили свои собствени магазини, таверни и крайпътни заведения. Фермата прераснала в село, сетне в град, но керваните продължили да предпочитат Холенбек. Според легендата причината за това била съпругата му, прекрасна жена, която била не само необичайно красива, ала пеела и свирела на мандолина. Казваха, че изпод ръцете й излизали най-добрите сладкиши с праскови, боровинки и ябълки. Векове по-късно, кога-то никой не можеше да посочи точното място на фермата на Холенбек и малцина дори си спомняха за съществуването на такъв фермер, жена му продължаваше да бъде помнена - Колнора.
С годините градът процъфтявал, докато се превърнал в най-големият градски център в Аврин. Пазаруващите намираха тук последната мода, най-изящните бижута и най-разнообразният асортимент от екзотични подправки от стотици магазини и пазари. В добавка, градът бе подслонил едни от най-добрите занаятчии и можеше да се похвали с най-хубавите и най-посещавани странноприемници и таверни в страната. Артисти дълго се бяха събирали тук, подтиквайки Космос ДеЛур, най-богатият жител на града и покровител на изкуствата, да построи театъра ДеЛур.
Прекосявайки окръга, Ройс и Ейдриън се спряха рязко пред широката бяла дъска на театъра. Тя изобразяваше силуетите на двама изкачващи кула на замък мъже и надписа:
Конспирацията за короната
Как млад принц и двама крадци спасили кралство ежедневни вечерни представления
Ройс повдигна вежда, докато Ейдриън прокара върха на езика си по предните си зъби. Спогледаха се, но никой не каза нищо и продължиха по пътя си.
Напускайки хълмистия окръг, продължиха по Бридж стрийт, докато теренът се преливаше в нанадолнище към реката. Прекосяваха редици складове - огромни сгради, обсипани с фабрични марки като кралски гербове. Някои бяха просто инициали, обикновено на новите неутвърдени търговци. Други изобразяваха търговски марки, като глиганската глава на компанията Бокант - опираща се на свинското империя, или диамантения символ на ДеЛур Ентърпрайз.
- Осъзнаваш ли, че той никога няма да може да ни плати? - попита Ейдриън.
- Не исках да си мисли, че се е отървал леко.
- Не си искал да си помисли, че Ройс Мелбърн е омекнал при вида на сълзите на малко момиченце.
- Тя не беше какво и да е момиче и освен това, той я е спасил от Ам-броуз Муур. Дори само за това си заслужи живота.
- Това винаги ме е обърквало. Как така Амброуз е още жив?
- Бил съм отклонен, предполагам - каза Ройс в своя нека не говорим за това тон и Ейдриън изостави темата.
От трите главни градски мостове, Лангдън бе най-пищният. Изработен от дялан камък, на всеки няколко фута бе обкичен със стълбове на оформени като лебеди фенери, които при запалване придаваха на моста празничен вид. Но сега светлините не бяха запалени, камъкът бе мокър и мостът изглеждаше хлъзгав и опасен.
-Е, поне не прекарахме последния месец в издирване на ДеУитт напразно - каза Ейдриън саркастично, докато прекосяваха моста. - Бих си помислил...
Ройс спря и рязко вдигна ръка. Мъжете се огледаха и без да продумат, извадиха оръжията си, докато заставаха гръб до гръб. Нищо не изглеждаше подозрително. Единственият звук бе ревът на буйните води, които бързаха и се разбиваха в моста под тях.