Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Говорещият дръпна дълбоко от цигарата си, махна с ръка да разсее дима и погледна втренчено седемте мъже и жената на масата пред него. Апартаментът беше без прозорци, почти нямаше мебелировка и изглеждаше скучен като стотиците офиси, заврени в Пентагона. Единствената му отличителна черта бяха големите карти на Африка и Близкия изток, покрили по-голяма част от едната стена. Необичайна беше и масивната стояща лампа, поставена на пода до картата и обърната така, че макар да осветяваше добре самата карта, всичко останало в стаята, включително и хората, оставаше в дълбока сянка.
— Преди четиридесет минути — продължи говорещият — една от радиостанциите ни прихвана съобщение от Сахара.
Бръкна в джоба си, извади портативна лазерна показалка и когато се обърна към стената, върху областта на Средиземноморието се появи червена точка.
— Изпратено е някъде от тук.
Точката се плъзна по картата и спря в югозападния ъгъл на Египет, близо до мястото, където се пресичаха границите на Либия и Судан, над надписа Плато Гилф Кебир.
— Съобщението бе изпратено от самолет АН с регистрация от Каймановите острови, позивни VP-CM 473.
След кратка пауза добави:
— Обаждаха се за помощ — мейдей.
Седящите неловко се поместиха, някой възкликна: „Господи“.
— Какво ни е известно? — попита един от слушателите, едър мъж с оредяваща коса.
Говорителят дръпна за последен път от цигарата си и размаза фаса в пепелника пред себе си.
— Засега доста малко. Ще ви кажа всичко, което знаем.
Говори пет минути, като движеше показалката по картата — Албания, Бенгази, после отново Гилф Кебир; от време на време правеше справка в купчината листове пред себе си. Запали нова цигара, после още една; от непрекъснатото му пушене въздухът в стаята стана тежък, щипеше на очите. Когато мъжът свърши, всички мъже заговориха наведнъж, гласовете им се сливаха в общ шум — различаваха се отделни думи и изрази: „Знаех си, че е лудост!“, „Саддам!“, „Трета световна война!“, „Иранските контри“, „Ужасна катастрофа“, „Подарък за Хомейни“, — но цялостен смисъл не се долавяше.
Само жената остана мълчалива — почукваше замислено с писалката си по масата, после се изправи, отиде до картата и я загледа. Сянката, която хвърляше, беше тъничка, късата й руса коса отразяваше светлината от лампата.
— Ще трябва да го открием — каза тя и сви рамене.
Гласът й беше тих и едва се чуваше сред спора, започнат от мъжете, но в него имаше някаква вътрешна сила, присъщ авторитет, който принуждаваше останалите да му обърнат внимание. Мъжете в стаята притихнаха и се възцари тишина.
— Трябва да го открием — повтори тя, — преди да са го открили други. Позивът е предаден по открита честота.
Предишният оратор кимна.
— Значи трябва да се заловим за работа.
— И как точно предлагате да го направим? — надигна се едрият оплешивяващ мъж. — Да се обадим по телефона на Мубарак? Да пуснем обява във вестника?
Тонът му беше саркастичен и агресивен. Жената запази спокойствие.
— Ще се приспособяваме и ще импровизираме — отвърна тя, без да откъсва поглед от картата, с гръб към стаята. — Сателитни снимки, военни маневри, местни контакти. НАСА разполага с централа в този район. Ще направим каквото можем и както можем. Имаш ли нещо против, Бил?
Плешивият измърмори нещо под мустак, но се ограничи с това. Никой от останалите не каза нищо.
— Значи това е положението — заключи водещият, прибра показалката и подреди книжата си. — Ще се приспособяваме и ще импровизираме.
Запали още една цигара.
— И колкото по-бързо го направим, толкова по-добре. Преди всичко това да се превърне в още по-голямо нещастие, отколкото е и сега.
Прибра книжата си и излезе от стаята. Другите мъже го последваха. Остана единствено жената. Беше вдигнала ръка пред гърлото си, с другата следеше нещо по картата.
— Гилф Кебир — каза тя, задържа пръст на картата, после настъпи бутона за изгасване на лампата и потопи стаята в мрак.
3.
Париж, след четири месеца
Когато Канунин се върна в хотела от нощния клуб, вече го чакаха. Още щом четиримата прекрачиха прага, се погрижиха за бодигарда му с единичен изстрел със заглушител в слепоочието и той се просна на пода, все едно завит с дългото си до глезените кожено палто. Едната проститутка се разпищя, което ги накара да застрелят и нея с деветмилиметров дум–дум, като строшена яйчена черупка. Размахаха пистолет пред другарката й, за да й покажат, че ако каже и дума, същото ще се случи и с нея; принудиха Канунин да легне по корем и дръпнаха главата му назад, така че да гледа към тавана. Той изобщо не се опита да се съпротивлява — знаеше кои са и че няма смисъл.