Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Времето не бива да ни спира — чу се гласът на египтянина от салончето. — Господин Гиргис ни очаква в Хартум довечера!
— Гледай си работата, чалма скапана — измърмори Райтер, докато извеждаше самолета до края на сгурията на пистата и обръщаше. Навигаторът се върна в кабината, затвори вратата, седна, закопча колана си и попита:
— Как мислиш?
Райтер не отговори нищо, само издърпа газта повече, загледа се за миг в снежната виелица, после изпсува под нос, даде още газ и сграбчи централния лос с другата си ръка.
— Дръжте се здраво, момчета. Ще се пораздрусаме.
Самолетът бързо набираше скорост, друсаше се и се люшкаше по неравната сгурия. Краката на Райтер се бореха с педалите, докато се мъчеше да се противопостави на страничните ветрове, които фучаха над пистата. При скорост 80 възела носът на АН-а се повдигна, но отново се спусна. Краят на пистата изглеждаше все по-близо и навигаторът извика на Райтер да се откаже. Пилотът не му обърна внимание и задържа самолета все така, като увеличи скоростта на 90, 100, после 110 възела. В последния миг, когато скоростомерът отчете 115, а краят на пистата изчезна под тях, той издърпа силно контролния лост към гърдите си. Носът на самолета се вирна, колелата се раздрусаха по тревата и машината неохотно се издигна във въздуха.
— Господи! — изстена навигаторът. — Ти си откачен…
Райтер се захили и запали нова цигара. Летяха през облаците, към чистото небе.
— Спокойно де.
В Бенгази презаредиха и поеха на югоизток през Сахара, на височина 5000 метра и на автопилот; пустинята отдолу светеше в матово сребърно, като че ли беше излята от олово. След деветдесет минути полет екипажът си раздели термос хладко кафе и няколко сандвича. След още час отвориха бутилка водка, а навигаторът открехна вратата към салона и погледна вътре.
— Заспали са — съобщи и я затвори. — И двамата. Като пънове.
— Да влезем да погледнем в един от куфарите — предложи вторият пилот, отпи от бутилката и подаде водката на Райтер. — Докато спят.
— Не е разумно — поклати глава навигаторът. — Въоръжени са. Поне Омар носи пистолет. Зърнах го под сакото му, когато му слагах колана. Глок. Или браунинг. Не го видях хубаво.
Вторият пилот поклати глава.
— Тая работа не ми харесва. От самото начало. Изобщо не ми харесва.
Стана, разтъпка се, отиде в задния край на кабината, извади брезентова торба, сложи я на пода и започна да рови в нея.
— Да не би да искаш да ми снимаш оная работа? — засмя се Райтер, когато помощникът му извади фотоапарат.
— Извинявай, Курт, това е фотоапарат, не е микроскоп.
— Лайка ли е? — попита навигаторът.
Вторият пилот кимна.
— Ж6. Купих го преди няколко седмици. Смятам да направя малко снимки в Хартум. Никога не съм ходил там.
Райтер изсумтя презрително, отпи голяма глътка и подаде бутилката през рамо на навигатора. Вторият пилот все още въртеше апарата в ръце.
— Хей, знаете ли мадамата, дето я чукам?
— Оная с големия гъз ли? — попита навигаторът.
Вторият пилот се захили.
— Направих й няколко снимки, преди да тръгнем.
Райтер, изведнъж заинтересуван, се обърна.
— Какви снимки?
— Ами… малко художествени.
— Какво значи това?
— Ами такива, Курт… художествени.
— Нямам представа какво е това.
— Художествени. С вкус. Чорапи, жартиери, вдигнати крака…
Зениците на Райтер се разшириха, устните му се събраха похотливо. Зад тях навигаторът се захили и започна да тананика някаква мръсна песничка. Вторият пилот се присъедини, а на припева се включи и Райтер; запяха заедно, като отмерваха ритъма по облегалките на креслата. Изпяха песента един, два пъти, и тъкмо се канеха да я започнат трети път, когато Райтер рязко млъкна, наведе се и се загледа през предното стъкло. Вторият пилот и навигаторът изпяха още няколко стиха, но и те замълчаха, когато усетиха, че Райтер е млъкнал.
— Какво има? — попита навигаторът.
Райтер само посочи с брадичка напред към нещо, подобно на огромна планина. Беше се извисило пред тях, точно по курса — плътна тъмна маса, надигнала се от пясъците на пустинята до небесните висини, простираща се от хоризонт до хоризонт. Макар да беше трудно да се каже със сигурност, изглежда, се движеше, носеше се към тях.