Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Тя включи на скорост.
— Не. Да погреба сестра си.
И потегли. Русата й коса приличаше на огнена комета.
6.
Кайро — хотел „Мариот“
Флин Броуди си намести очилата и вдигна глава към слушателите си — четиринайсет възрастни американски туристи, пръснати по петдесетината стола; никой не изглеждаше особено заинтересуван. Позволи си да се пошегува, че се радвал как всички са си намерили място, което предизвика буйния смях на гида Марго, но останалите в залата само го изгледаха хладно.
„Боже мой — помисли той, докато притеснено опипваше джобовете на кадифеното си сако. — Поредната група дебили“.
Обясни им отново, че работата му като археолог в Западната пустиня го е накарала да свикне с огромните празни пространства. Отново почувства, че шегата му е нелепа — дори окуражителният смях на Марго прозвуча пресилено. Така че Броуди се предаде и натисна бутона на лаптопа, с който се стартираше програмата му — появи се диапозитив със снимка на множество дюни в Голямото пясъчно море, — и тъкмо се канеше да започне лекцията си, когато страничната врата на залата се отвори. Появи се дебел човек — изключително дебел човек — с кремаво сако и папийонка.
— Може ли? — Гласът му беше странно висок, почти женски, а произношението — от дълбокия американски юг.
Флин погледна Марго, която сви рамене в знак „защо не?“, после даде знак на човека да влезе. Новодошлият затвори вратата, седна на най-близкия стол, извади носна кърпичка и попи челото си. Флин му даде време да се настани, после се изкашля и започна да говори с ясна и отчетлива дикция:
— Преди десет хиляди години Сахара е била значително по-гостоприемно място, отколкото е днес. Радарните снимки на Селимските пясъчни пространства, заснети от космическата совалка „Колумбия“, разкриват изобилие от речни корита — очертанията на отдавна изгубени езера и система от реки. Мястото е напомняло много саваните на днешна субсахарска Африка.
Следващият диапозитив: Националният парк Серенгети в Танзания.
— Имало е езера, реки, гори, тревни площи — дом за многообразни представители на фауната: газели, жирафи, зебри, слонове, хипопотами. А също и за хората — странстващи ловци — събирачи, а и по-нови уседнали жители, обитавали селищата от средния и късния палеолит…
— Говорете по-високо!
Беше се провикнала една жена от края на стаята; слуховото апаратче бе закопчано за ухото й като пластмасова щипка.
„И защо, за бога, сядаш най-отзад, като си глуха?“, помисли си Флин и каза със значително по-силен глас:
— Извинявайте. Така по-добре ли е?
Жената размаха бастуна си, за да покаже, че е по-добре.
— По-нови уседнали жители през палеолита — повтори той в опит да намери мисълта си. — Платото Гилф Кебир в югозападния ъгъл на Египет, хълмиста местност с площ горе-долу колкото Швейцария, е особено богато на следи от този период в материално отношение…
Диапозитиви с изображенията на фон от оранжеви скали, воденичен камък и сбирка кремъчни инструменти.
— … но също в богослужебната сфера и областта на изкуствата. Може би някои от вас са гледали филма „Английският пациент“, където са представени скалните рисунки от Пещерата на плувците, открита през хиляда деветстотин трийсет и трета година от унгарския изследовател Ладислаус Алмаши в Уади Сура, на запад от Гилф.
На екрана се появи картина на пещерата — стилизирани червени фигурки с глави като луковици и подобни на пръчици крайници, които сякаш се гмуркаха и плуваха по неравната повърхност на варовиковите стени.
— Някой гледал ли е филма?
Масовото поклащане на глава и измърморените отговори „не“ го накараха да не се захваща с кратката критика на филма, която обикновено вмъкваше тук. Вместо това пристъпи направо към темата.
— Към края на последния ледников период — подхвана той, — по времето на средния холоцен, около седем хиляди години преди Христа, тази подобна на савана местност е подложена на значителни промени. Северната ледена покривка се оттегля и започва суша, а реките отстъпват място на пейзажа, който виждаме днес. Пустинните жители са принудени да се оттеглят на изток, към поречието на Нил…
Диапозитив с красив изглед от Нил.
— … където развиват различните видове преддинастична култура: тасийска, бадарийска, негада, които накрая ще се обединят, за да образуват единна обединена нация — Египет на фараоните.