Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Какво е това? — зачуди се навигаторът. — Мъгла?
Райтер не отвърна нищо, само гледаше с присвити очи приближаващия се все повече и повече мрак.
— Пясъчна буря — промърмори накрая.
— Леле! — Вторият пилот чак подсвирна. — Погледнете я само.
Райтер сграбчи централния лост и го дръпна към себе си.
— Трябва да се издигнем още.
Изкачиха се до пет хиляди и петстотин метра, после на шест хиляди. Бурята неумолимо се движеше към тях, поглъщаше земята и я заличаваше.
— Мамка й, страшно бързо се движи! — изкрещя Райтер.
Издигнаха се още по-нагоре, до самия край на допустимата височина, почти седем хиляди метра. Стената от сенки вече беше достатъчно близо, за да различат очертанията й, огромните гънки и вълни от прах, които се люлееха, сливаха се една с друга, претъркулваха се безшумно върху пейзажа. Самолетът започна да се тресе.
— Май няма да успеем да се изкачим над нея — измърмори вторият пилот.
Друсането ставаше все по-силно и кабината се изпълни със слабо съскане — зрънца пясък и късчета камък започнаха да се удрят в прозорците и корпуса на самолета.
— Ако попаднат в двигателите…
— … песента ни е изпята! — изръмжа Райтер. — Трябва да се обърнем назад и да се опитаме да го заобиколим това чудо.
Бурята, изглежда, набираше сили. И като че ли усети намерението им и реши да ги хване, преди да са обърнали — челната й част се надигна като приливна вълна и изяде разстоянието помежду им. Райтер започна да накланя самолета надясно; челото му се покри с лъскави капчици пот.
— Ако успеем да обърнем…
Думите му бяха прекъснати от силен трясък в дясната страна на корпуса. Почти в същото време самолетът се наклони силно в същата посока и започна да се върти с наведен нос. Сигналите за опасност по таблото светнаха като свещи по коледна елха.
— Боже мой! — извика навигаторът. — О, божичко!
Райтер се бореше да стабилизира самолета, но той се наклони още повече, кабината се килна почти на 40 градуса. Вещите от шкафчето зад тях се посипаха по пода, зарязаната бутилка водка се завъртя и се пръсна в дясната стена.
— Огън в десния двигател! — изкрещя вторият пилот, като погледна назад през люка. — Голям гаден огън, Курт!
— Майната му, майната му… — съскаше Райтер.
— Налягането на горивото пада. Налягането на маслото пада. Височина шест хиляди и петстотин и пада. Индикаторът за завоите… Господи, целият самолет!
— Спри двигателя и включи пожарогасителя! — изкрещя Райтер. — Джери, трябва да знам къде сме. Веднага!
Докато навигаторът се мъчеше да определи положението им, а вторият пилот ядосано щракаше ключовете, Райтер продължаваше да се бори с контролното табло. Самолетът губеше височина и падаше все по-надолу в широки спирали. Бурята вече заемаше цялото предно стъкло и изглеждаше като надвесил се скален масив.
— Шест хиляди метра — изкрещя вторият пилот. — Пет хиляди и седемстотин… шестстотин. Петстотин. Трябва да изправиш носа и да обърнеш, Курт!
— По-добри ми кажи нещо, дето не го знам, по дяволите! — В гласа му звучеше паника. — Джери?
— Двайсет и три градуса и трийсет минути северна ширина — съобщи навигаторът. — Двайсет и пет градуса и осемнайсет минути източна дължина.
— Къде е най-близкото летище?
— Какво говориш, по дяволите? Ние сме на майната си, в средата на Сахара! Тук няма летища! Дакла е на триста и петдесет километра. Куфра…
Вратата към салона се отвори и египтянинът с костюма се олюля в кабината, сграбчи креслото на навигатора, за да не падне, и извика:
— Какво става? Кажете ми какво става!
— Боже господи! — изръмжа Райтер. — Връщай се на седалката, идиот с идиот…
Не стигна по-нататък, защото в този миг бурята ги удари силно и АН-ът подскочи нагоре, после надолу като че ли беше от картон. Египтянинът бе запратен по лице върху облегалката на Райтер; десният двигател изпращя, закашля се и спря.
— Мейдей по радиото! — кресна Райтер.
— Не! — изпъшка египтянинът, стиснал разкървавеното си лице. — Радиомълчание. Разбрахме се, че…
— Сигнал за помощ, Руди!
Вторият пилот вече предаваше:
— Мейдей, мейдей. Виктор Папа Чарли Майк Танго четири-седем-три. Мейдей, мейдей. И двата двигателя спряха. Повтарям — и двата двигателя спряха. Позиция…
Навигаторът повтори джи пи ес координатите и вторият пилот ги предаде по микрофона и започна да ги излъчва неспирно. Райтер се бореше с уредите. Без мощност и подхвърляни от бурята, продължаваха да падат отвесно, стрелката на алтиметъра се въртеше в посока, обратна на часовниковата стрелка — 5000 метра, 4000, 3000, 2000… Воят на вятъра отвън ставаше все по-силен, а турбуленцията по-яростна: навлизаха в сърцето на бурята.