По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
— Сериозно ли говори, да му го начукам? — прошепна Гарсия, като сложи длан на устата си, за да не стигнат думите му до телефона на Хънтър.
— Не е изненадващо, че този похват не се ограничава само до психопатите — продължи Лушън. — Съвсем не. Методът все още се използва широко по света от правителства и военни, особено по време на война. Как мислиш, че всичките тези военнопрестъпници по света — Чечения, Сирия, Ирак, Аушвиц, Конго, Америка, каквото се сетиш — могат да отминат, след като са убили хиляди мъже, жени и деца на бойното поле и в концентрационни лагери, и пак да спят нощем като човек след буйна оргия?
Никой не се осмели да отговори.
— Сигурен съм, че ако искаш, маршал на Съединените щати Тайлър Уест, после Робърт може да ти обясни всички подробности, но този метод се нарича "дисоциация", разграничаване. Може би не си го чувал. — Иронията се завърна в тона на Лушън. — Така те и ние — психопатите и убийците — се дистанцираме от преживяванията, след като сме отнели живот… или животи. Ние превръщаме акта на убиване от реалност в нещо, което не чувстваме толкова реално, например някакъв разказ или статия във вестник. Сигурен съм, че вече знаеш това, но човешката памет е много променлива и лесно се лъже. Ние помним нещата такива, каквито искаме да ги помним, независимо как са се случили в действителност. Правим го достатъчно пъти и накрая стигаме до точка, където доброто и злото изгубват всякакво значение, защото вярваме онова, което искаме да вярваме. Достатъчно красива картина ли обрисувах за теб, маршал на Съединените американски щати Тайлър Уест? Защото такъв е днешният свят.
На лицето на Уест беше изписано нещо средно между отвращение и замисленост.
— Но аз имам един допълнителен трик — реши да добави Лушън. — Нещо, което се случва преди акта. Преди да убия някого, трябва само да затворя очи за миг. Искаш ли да знаеш защо го правя, маршал на Съединените американски щати Тайлър Уест?
Всички отново кимнаха на Уест.
— Да — отговори той.
— Не те чух добре. Може ли да повториш, моля?
Уест имаше такъв вид, сякаш всеки момент щеше да се пръсне от гняв.
— Да, искам да знам защо го правиш.
Лушън се изсмя отново, този път непочтително и безразлично.
— Разбира се, че искаш. — Смехът продължи. — Отговорът е елементарен. Правя го, защото в мен има място, където всичко е тъмно и мрачно… където всичко е мъртво… и за да отида там, трябва само да затворя очи.
Уест погледна Хънтър, сякаш най-после беше разбрал Лушън, и прошепна:
— Той е абсолютно побъркан.
— Може би трябва да помолиш ФБР да ти позволят да прочетеш някои от научните ми изследвания, маршал на Съединените щати Тайлър Уест. Без излишна суета мога да кажа, че четивото е доста добро. Все едно, лекцията свърши. Мисля, че трябва да се върнем на най-важното, и това отново ме води при теб, Скакалец. За пореден път съм разочарован от теб. Мислех, че ще решиш гатанката навреме. — Лушън направи пауза — Всъщност не знам дали си разгадал всичко. Така ли е, или единствената причина ти и маршалът на Съединените щати Тайлър Уест да сте на мястото на експлозията е, че щом бомбата е избухнала, тайната на мястото е била разкрита?
Хънтър не отговори.
— Не разбра ли какво означават всичките онези имена на уискита… всичките онези улики?
Уест и Холбрук погледнаха въпросително Хънтър. Те все още не знаеха как е разгадал гатанката.
— Или се хвана на номера? — попита Лушън.
Сега на лицата на всички се изписа недоумение.
— Църквата, Скакалец — обясни Лушън, който предположи, че последвалото мълчание се дължи на това, че никой не знае за какво говори. — Църквата "Изключителната любов на Исус" в Пасадина. Помисли ли си, че съм сложил бомбата там?
Капитан Блейк затвори очи и изруга със стиснати зъби.
— Направил си го, нали? Хванал си се на номера.
Хънтър почувства, че в стомаха му зейна кратер.
Лушън пак се изсмя, но този път прозвуча искрено.
— Ако искаш, вярвай, Робърт, но това не беше планирано. Поне отначало. Всичко ми хрумна в последната минута. Когато започнах да пиша гатанката, осъзнах, че в първата част може много лесно да става дума за църква или нещо подобно. И това ми подсказа идея.