Предатели [bg]

Автор: Балдаччи Дэвид
Серия: Еймъс Декър #3
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Обсидиан
ISBN: 978-954-769-454-5
Переводчик: Милко Стоименов
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Предатели [bg]». Краткое содержание книги:

Авторът на „Абсолютна памет“, „Последната миля“, „Виновните“, „Ничия земя“ и още 29 трилъра, преведени на 46 езика в 80 страни. Еймъс Декър, бивш полицай, включен в специален екип на ФБР, става свидетел на показно убийство пред централата на Бюрото във Вашингтон. Мъж застрелва жена, след което се самоубива. Дори за Декър, човек с феноменална памет и изключителна наблюдателност, убийството си остава необяснимо. Екипът му започва разследване, но не открива никаква връзка между стрелеца Уолтър Дабни, който има успешна консултантска фирма и прекрасно семейство, и жертвата, учителка по математика. Тъкмо когато Декър тръгва по обещаваща следа, на сцената излиза амбициозната Харпър Браун от Агенцията за военно разузнаване, която също разследва случая, тъй като той засяга националната сигурност. Уолтър Дабни е бил подизпълнител на секретни проекти и е продавал информация на вражеско разузнаване или още по-зле — на терористична групировка. АВР се опасява, че ще настъпи нов Единайсети септември. Декър никога не е следвал правилата, още по-малко сега, когато залогът е толкова голям. Той трябва да разреши случая, преди да е станало твърде късно.

Перейти на страницу:

— Точно преди две седмици. Спомням си, защото въпросният тест, който обсъждахме, беше последният за срока. — Билингс погледна Декър и попита: — Важно ли е?

Когато Декър не отговори, Джеймисън каза:

— Да, много е важно.

Декър стана и си тръгна, без да каже нито дума. Билингс погледна Джеймисън и отбеляза:

— Явно и вие имате такъв колега.

Джеймисън се усмихна, изправи се и отвърна:

— Всеки си има плюсове и минуси. Ако ни потрябва още нещо, ще се свържем с вас. Благодаря.

— Тя имаше същата.

Декър и Джеймисън отиваха да вземат Мелвин Марс, с когото имаха уговорка за вечеря.

— Кой, дъщеря ти ли? — попита Джеймисън, която шофираше, и хвърли бегъл поглед към него.

Декър кимна и остави куклата до себе си.

— Рядко говориш за семейството си — каза предпазливо тя.

— Какво очакваш да кажа? — отвърна той, без да я погледне.

— Нужно е време, Декър. Всеки от нас реагира по различен начин. А твоят начин е уникален.

— Времето не лекува раните ми, Алекс. За мен това не съществува… поне по отношение на спомените.

— А няма ли начин да… знам ли? Да блокираш тези спомени?

— Ако имаше, щях вече да съм се опитал.

Следващите няколко минути изминаха в тишина, преди Декър да попита:

— Каква е вероятността двама души, Дабни и Бъркшър, да използват една и съща фраза?

— Кого ли са имали предвид? Дали става въпрос за един човек? Или за различни хора? А може би всеки от тях е имал предвид другия?

Декър поклати глава.

— Не знам. Но ако всеки от тях е имал предвид другия, това означава, че са се познавали.

— Очевидно Бъркшър се е справяла отлично с математиката и е имала лек акцент. Какво ни казва това?

— Че се е справяла отлично с математиката и е имала лек акцент.

Джеймисън въздъхна и смени темата.

— Какво е да работиш с Харпър Браун?

Декър сви рамене.

— Не разкрива картите си, но мисля, че иска да разреши случая не по-малко от нас. А може би дори повече, след като се натъкнахме на тази история с къртицата в нейната агенция. — Декър помълча и добави: — Баща ѝ е работил в АВР. Името му е изписано на тяхната Стена на факлоносците — за изключителни заслуги.

— Хм, може би това обяснява всичко.

— Какво обяснява?

— Защото е толкова мотивирана.

— Освен това е богата. Има голяма къща до Капитолия. Прадядо ѝ е бил далновиден инвеститор. Вложил парите си в сини чипове, преди те да се превърнат в сини чипове.

— Хм, точно това исках да чуя.

Декър я погледна.

— Добре ли си?

— Разбира се. Защо да не съм? Тя е красива, богата и със страхотна кариера. Радвам се за нея.

Декър разтри коленете си, които опираха в таблото на автомобила.

— Трябва да призная, че в беемвето ѝ има много повече място за краката.

— Искаш ли да продължиш пеша? — попита Джеймисън през стиснати зъби.

Когато влязоха в ресторанта, видяха, че Марс вече седи на една маса в далечния край. Той се изправи и им помаха. Декър и Джеймисън се присъединиха към него.

— Запознах се с всички наематели в сградата — каза Марс. — Чудесни хора.

— Кога успя да го направиш? — учуди се Джеймисън.

— Вчера и днес. Мисля, че си избрала страхотно място, Алекс. Благодаря ти. — Той погледна Декър, който не бе изрекъл нито дума. — Добре ли си?

Когато Декър не отговори, Джеймисън обясни:

— Разследването зацикли.

— Понякога има спънки, но не се съмнявам, че ще разкриете случая.

— Невинаги разкриваме случаите, Мелвин — промърмори Декър. — Понякога лошите печелят.

— Вярвам в теб. Ти не оставяш лошите да печелят.

Декър извади куклата от раницата си и я постави на масата.

— Какво е това? — попита озадачен Марс.

— Улика — отвърна Джеймисън.

— Шегуваш се.

— Използвали са я, за да предават крадена информация — обясни тя. — Вътре има тайно отделение. — Взе куклата и го показа на Мелвин.

— По дяволите! Да използват кукла! Това е толкова долнопробно! — възмути се той.

Дойде сервитьорката и взе поръчките им. Погледна куклата, но не каза нищо. Когато жената се отдалечи, Джеймисън попита:

— Как според теб е ставала размяната?

— Не съм сигурен — призна Декър. — Но куклата е трябвало да стигне от точка А до точка Б, след което да се върне в точка А.

— Като във филм за Джеймс Бонд — каза Марс. — Сега хората хакват компютри и крадат информация по електронен път.

— По онова време не са имали такива възможности — отвърна Джеймисън. — Използвали са флопи дискове, кукли и… не знам… микродотове. В това нещо се побира лента от фотоапарат.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?