Кестеновия човек [bg]

Школата по танци е разположена на последния етаж на търговско-развлекателния център Амагер, където те пристигат две минути преди началото на урока. От паркинга в мазето до залата трябваше да изтичат нагоре по стълбите. Другите малки принцеси вече стоят на първоначалните си позиции в скъпите си модни костюми на лакирания дървен под. А Оливия носи същата рокля от люляк, купена във Фотекс, с която ходи на танци през цялата година. Роклята малко я стяга в раменете, но за известно време ще й свърши работа. Джеси набързо сваля връхните дрехи на дъщеря си и изпраща Оливия на дансинга, където е посрещната с приятелска усмивка от учителя. Майките на другите деца седят край стената, всички са толкова арогантни и говорят за есенните празници в Гран Канария, за концепцията за здравословен начин на живот и благополучието на класа, в който посещават децата им. Джеси ги посреща с учтива усмивка, въпреки че в действителност би искала всичките да ги изпече на клада.

Момичетата вече започнаха урока, а Джеси все още се оглежда нетърпеливо и изправя полата си, но него все още го няма. Очевидно разочарована, тя се присъединява към майките. Джеси беше сигурна, че ще се появи, и отсъствието му я кара да се съмнява в силата на връзката им, в която тя никога не се е съмнявала преди. Тя се чувства излишно в тази компания, но макар да е решила предварително да мълчи, все пак се присъединява към общия разговор от неудобство:

— О, колко са красиви днес нашите малки принцеси… просто съм възхитена. Така добре са се научили да танцуват, и то само за година…

И с всяка нова дума усеща все по-симпатични погледи. Но накрая вратата се отваря и той се появява в залата. С дъщеря си, разбира се, която веднага се присъединява към танцьорките. Той гледа към майките, кима приятелски, усмихва се непринудено и на Джеси. Той върви с уверена походка и върти в ръце ключовете на Audi, които тя познава толкова добре. Той разменя няколко думи с една от майките, които ги карат да избухнат в смях, а Джеси се натъжава — защото той все още не я е погледнал. Той усърдно се преструва, че не я забелязва, въпреки че стои наблизо, като куче, което размахва опашката си, искайки да привлече вниманието на собственика. И Джеси изведнъж изтърсва, че всъщност трябва да говори нещо с него. Нещо важно за културата на общуване в класната стая. Това понятие току-що бе чула от един от матроните. Той е доста изненадан, но, без да чака отговор, Джеси се отправя към изхода на залата. Тя се обръща и със задоволство забелязва, че считайки за странно да откаже предложението й пред всички, тъй като става въпрос за нещо толкова важно, моли за прошка „госпожите“ и я последва.