Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
— Махнете го! — кресна Майлоу, но паяците останаха неподвижни.
Мъжът беше вече само на няколко крачки. Виеше, очите му горяха от жаждата да убива. Другите хора спряха и загледаха сцената с нескрито удоволствие. Някои окуражаваха мъжа с викове.
— Спрете го! — пак извика Майлоу, но гласът му се прекърши. Опита се да отстъпи назад, но нямаше накъде…
Онзи наближаваше. Времето сякаш се забавяше, за да даде на Майлоу възможност да разгледа кръвясалото от ярост лице до последната подробност. Майлоу вдигна ръка да отбие удара на самоделното оръжие, но знаеше какво преимущество има огромният мъж. Майлоу знаеше, че ще трябва да умре. За втори път.
В най-последния миг един от паяците внезапно подскочи напред, едновременно с това протегна механична ръка с режещ инструмент накрая. Мъжът просто нямаше време да реагира. Налетя върху ръката и се наниза на нея. Връхлетя с такава сила, че ръката изскочи от гърба му. Простена и се сгърчи в последна конвулсия. Върхът на заострения прът беше само на няколко сантиметра от вдигнатата ръка на Майлоу. Погледът на умиращия мъж се кръстоса с неговия. Омразата още гореше в очите му. Опита се да хвърли оръжието си по Майлоу, но вече нямаше сили, металният прът се изтърколи на пода. Кървави мехури се пукаха по устата на мъжа, той се отпусна и главата му увисна надолу. Паякът дръпна ръката си и тялото падна.
— Уплаших ли те, а? — попита гласът на Ашли от паяка.
„Наистина успя, кучко!“, изръмжа Майлоу наум. Сърцето му сякаш препускаше. От тълпата се чуваха викове на страх и разочарование, неколцина мъже се опитаха да излязат от колоната, но този път роботите набързо ги избутаха обратно.
Самочувствието на Майлоу бързо се връщаше, той подвикна на хората:
— Хайде, размърдайте се! По-бързо се качвайте на платформата! Вашият нов дом ви очаква!
Роботите отново подкараха тълпата напред, една жена изпищя:
— Ти си убиец! Искаш да убиеш всички ни! Не можем да живеем долу! Ще умрем!
— Не винете мен, госпожо. Идеята не е моя — отвърна той! — Аз също завися от капризите на компютърните програми. И можете да се смятате за късметлии, защото първоначалният план беше да ви свалят в онази долина на пустошта. Под нас земята е чиста, а на няколко дни път пеш оттук има селища. Организирайте се и ги завладейте. За Бога, предостатъчно сте…
Но вътре в себе си беше убеден, че хората от различните Небесни Господари вместо да се обединят, за да оцелеят, скоро ще се вкопчат един в друг. Такава беше човешката същност.
Платформата се напълни. Един паяк дръпна вратата на мястото й и натежалата платформа се заспуска под корпуса. Майлоу знаеше, че същото става в другите товарни хангари на „Ароматния бриз“, както и в хангарите на другите Небесни Господари. С изключение на „Господаря Монкалм“. Случката го разтревожи сериозно. Програмата на Ашли, управляваща „Господаря Монкалм“, не се съгласи с намерението на Ашли номер едно да изхвърли всички хора от въздушните кораби. Ашли от „Монкалм“ искаше да запази населението на своя кораб и то точно поради причината, която Майлоу беше споменал на Първата Ашли — за нея те бяха източник на забавление. Двете Ашли дълго си крещяха по радиото в разгорещения си спор и Майлоу се уплаши, че би могъл да прерасне и във въздушна битка между Небесния Ангел и „Господаря Монкалм“, а това сигурно би довело до гибелта и на двата кораба. Но някак си убеди Ашли номер едно да се успокои и кризата премина. За съжаление — на косъм.
Лош признак. Твърде лош признак. Показваше продължаващото разпадане на всички програми Ашли. Последна от тях беше копирана онази в „Господаря Монкалм“. С какво настървение би я изтрил от биочиповете, но не виждаше как би могъл да направи това. И какво предстоеше да се случи? Дали няколкото Ашли ще се разпаднат като личности до пълна смърт? Той се надяваше да стане така. Тогава би могъл да общува направо с Карл. Но съществуваше опасността преди всички Ашли да се превърнат в безобидни електронни и химически схеми, да направят нещо фатално в лудостта на агонията си и да го завлекат след себе си в нищото…
Тези потискащи размишления внезапно прекъснаха, Майлоу забеляза познато лице в мрачната тълпа. Придружен от двата паяка, той отиде по-близо до хората. Спря на безопасно разстояние и подвикна:
— Здрасти, Бени! Помниш ли ме?
Мъжът учудено вдигна поглед, когато чу името си. Намръщи се срещу Майлоу.
— Ти познаваш ли ме? — попита той.
— О да, Бени, твърде добре те познавам. Някога работихме заедно. По-точно, аз си вършех работата, а ти ме надзираваше. Мен и другите роби. Стъклоходците. В „Господаря Панглот“. Между другото, как е някогашният гилдмайстор Баниън?