Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
Звярът беше започнал съществуването си като мъжки зародиш на африкански слон. Зародишът беше само на няколко часа, когато генинженер се зае с него и започна да променя неговата ДНК. Жената-генинженер работеше в съответствие със строго определените изисквания на своя работодател — милиардера Оливър Хътсън-младши. Хътсън с наслаждение пълнеше имението си с ужасни и твърде опасни създания, за да гъделичка нервите си и да забавлява приятелите си, когато се присъединяваха към него в ловните му експедиции. Беше решил, че точно това творение ще осъществи най-дивашката му идея до този момент… и най-опасната.
Генинженерката поработи цели две денонощия върху зародиша, после творението й беше сложено в изкуствена утроба, ускоряваща неимоверно съзряването му. След десет дни звярът се „роди“. Тежеше почти сто и петдесет килограма. Когато Хътсън-младши отиде да види създанието в клетката му, остана доволен. Даже в този незрял вид звярът впечатляваше. А когато достигнеше проектираното си тегло от четири тона, щеше да бъде невероятен! Докато гледаше как той напада, смазва и изяжда малко козле, Хътсън младши реши, че генинженерката заслужава премия.
Воините, от които сега се състоеше малката мърлява армия на Ел Рашад, не се чувстваха щастливи хора. Повечето още не можеха да се оправят след шока от гибелта на „Меча на исляма“. Бяха загубили това, което смятаха за свой дом. Имаше и нещо по-лошо — мнозина от тях бяха загубили жените, децата и роднините си. Всички бяха загубили приятели. А сега трябваше да се борят с потиснатите си души, за да си пробиват път през долината на пустошта, защото техният вожд искаше да си отмъсти на неверниците. И през денонощието, откакто напуснаха разрушения „Меч на исляма“, броят им намаля още. Разкъсаната колона няколко пъти бе нападната от същества, живеещи в пустошта. Няколко мъже бяха нападнати от самата пустош. Душаха ги гърчещи се пипала, които падаха върху тях отгоре, жилеха ги до смърт израстъци на гъбичките, лесно проникващи през дрехите им, или страховитите „камшични дървета“ ги нанизваха на тръните си, защото никой не можеше да ги различи в безкрайните им разновидности.
Вървящият в края на колоната Хазрат Ас-Авхан беше вторият от воините на Ел Рашад, който срещна най-ужасния звяр. А първата среща се падна на Масал Гашия. Той беше вече мъртъв, когато Авхан чу звуците зад гърба си. Той спря и се взря напрегнато в гъсто преплетените гъбички и гниещи дървета.
— Масал?… — предпазливо подвикна той.
Чуваше само звуците. Нещо много тежко вървеше към него през пустошта. Твърде тежко, за да се окаже, че е Масал. Той погледна през рамо към колоната, но пустошта сякаш беше погълнала вървящите пред него. Той се втурна да бяга.
— Ей! — крещеше. — Помощ! Спрете! Нещо ме преследва!
Чу се рязък пукот от прекършването на мъртво дърво. Хазрат погледна назад и запищя…
Гонеше го ръка. Просто ръка. И нищо друго. Ръка без тяло, но това тяло трябва да е било гигантско. Ръката беше висока над десет стъпки и поне петнадесет широка. Плътта й сивееше, набраздена от дълбоки гънки, а големите колкото поднос нокти бяха черни.
Хазрат изкрещя, опита се да бяга още по-бързо. Ръката се нахвърли върху него, сви се в юмрук и смазаният в огромните пръсти Хазрат успя да усети пращенето на ребрата си, преди кръвта му да бъде изсмукана.
Писъците му бяха накарали неколцина мъже от колоната да се върнат. Задъхани от ужас, те не можеха да повярват на очите си. Двама се завъртяха и избягаха с викове в пустошта, мислеха си, че ръката трябва да е въплъщение на някой кошмарен зъл дух.
Но другите решиха да се бият и въпреки стъписването насочиха пушките си към ръката и стреляха. Куршумите улучиха целта, само за да допълнят колекцията от други куршуми, остриета на стрели, върхове на копия, спрени от подобната на броня кожа.
Ръката се надигна на пръстите си, изоставяйки жалките останки на Хазрат, и се втурна напред като грамаден паяк. Още един воин на Ел Рашад падна смазан под тежестта й. Останалите видяха, че куршумите са безполезни, обърнаха се и побягнаха към колоната. Ръката уби още двама, а другите остави да избягат. Вече нямаше нужда да бърза. Върна се при тялото на Хазрат и пак го сграбчи. В гънките на огромната длан се появиха множество усти и започнаха жадно да поглъщат плътта и кръвта на Хазрат. Когато останаха само костите, ръката се премести при следващия убит воин. Наистина нямаше защо да бърза. Имаше толкова храна.