Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
Принц Дарси се смръщи срещу дука.
— Пленници ли? Кои?…
Когато Андреа позна Робин, когото крепяха двама техници, тя издаде звук, подобен и на хълцане, и на змийско съскане. Лицето на Дарси също изразяваше изумлението му.
— Изменникът… тук? Но как, по дяволите?…
— О, и аз си имам начини — каза дукът, който се наслаждаваше на момента.
— Андреа? Ти ли си?
Робин я беше познал. На лицето му бавно се появи усмивка. Радваше се да я види. Въпреки цялата си омраза към него, дукът вътрешно се разтресе. Андреа бързо пристъпи напред с вдигната ръка. Ясно беше какво иска да направи. Почти успя да го удари, но момичето се изтръгна от ръцете на главния техник и хвана ръката й.
— Недей! — викна тя в лицето на Андреа. — Не виждаш ли, че главата му е разбита?
Андреа освободи ръката си и за първи път ядно огледа момичето.
— А ти коя си, да те вземат мътните?
Дукът веднага пристъпи между тях.
— Котенце, тази е от Небесния Ангел. Преди е била слугиня на Небесната Жена, Джан Дорвин. Казва, че онази била мъртва.
— Така ли? Каква чудесна новина. Аз с удоволствие ще науча слугинята й на послушание, твърде дръзко се държи с мен… но това ще оставим за по-късно. — Тя пак се обърна към объркано примигващия Робин. — Значи са ти подрязали крилцата, а? Добре, но не само това може да ти бъде отрязано.
— Андреа — със слаб глас се обади той, — не разбирам какво става… ти защо си тук? И какво е станало с окото ти?
Тя му обърна гръб.
— Балком! — извика тя.
Един войник с могъщо телосложение дойде при нея.
— Очаквам заповедите ви, ваше височество.
— Искам хората ти да съблекат тази отрепка. И му вържете китките за парапета…
— Не! — изкрещя момичето.
Втурна се към Андреа, но главният техник я сграбчи и я дръпна назад. Балком, когото дукът смътно помнеше като главен сержант, беше го срещал два-три пъти, погледна въпросително принца. Дарси помисли и кимна.
— Прави каквото ти казва.
Балком махна с ръка на двама войници да приближат.
— Не! — изпищя момичето, бореше се диво да се освободи.
Андреа погледна първо нея, после Балком.
— Тази я вържете и й запушете устата.
— Слушам, Ваше Височество — колебливо каза Балком. — Но какво да използвам вместо въжета?
— Божичко, аз ли да ви казвам! — кисело отвърна Андреа. — Ако не можете да намерите нещо по-добро, използвайте собствените си колани!
Наложи се да използват коланите. Дукът вече схващаше намерението на Андреа.
— Мила — каза й той, — разбирам чувствата ти. Аз също имах намерение да отмъстя на този изменник. Но я го погледни, ударът по главата го е направил слабоумен. Какво удоволствие ще получиш, ако го накълцаш в такова състояние? Почакай да се опомни малко, аз така смятах да направя.
Андреа не го и слушаше. Измъкна камата си и опипа острието.
— Не е много остър, но какво значение има.
Робин седеше с гръб към парапета, китките на ръцете му бяха вързани над главата. Явно още нищо не можеше да разбере, въобще не улавяше смисъла на това, което му се случваше. Макар и вързано здраво, момичето трескаво се мяташе в ръцете на двама техници. Грубо напъханият в устата й парцал заглушаваше звуците, но дукът знаеше, че тя крещеше.
Андреа застана над Робин и го загледа, после каза на двамата войници, които го бяха вързали:
— Хванете го за стъпалата и го разкрачете.
Те се подчиниха. Андреа коленичи между краката му.
— Андреа?… — въпросително се обади смутеният Робин.
Тя хвана тестисите му с лявата си ръка и с безизразно лице се зае с кървавата си работа.
Острието наистина се оказа тъпо и всичко ставаше бавно. След малко дукът извърна поглед, гадеше му се. Писъците на Робин отекваха в ушите му, дукът вдигна поглед към дупката в купола на тавана и се замисли за характера на своята дъщеря. Как би могъл човек да й се довери, щом стигаше до такива крайности? Точно като майка си.
Глава двадесет и първа
Един мъж се откъсна от бавно движещата се човешка колона и се втурна през хангара към Майлоу. На бегом измъкна изпод вехтата си дреха къс метален прът със заострен край. Нито един от роботите, подкарващи напред намусените хора, които стискаха жалки вързопчета, не последва мъжа. Нито пък двата паяка, които уж охраняваха Майлоу, помръднаха да го спрат.