Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
— Но това е храна — обидено каза Ламон.
— Аз съм вегетарианка — каза му тя. — Благодарна съм ти за жеста, но не мога да ям животното.
— Но той би могъл — Ламон посочи Робин. — Би могла да му приготвиш бульон. Току виж му помогнал.
Джан се намръщи. Ламон имаше право, но от мисълта да готви убитото животно й се гадеше. А колкото до кухненските принадлежности, разполагаше с тях в изобилие. Целият магазин беше пълен с тях.
— Предполагам, че си прав — неохотно каза тя. — Наистина ти благодаря.
— Знаеш ли, не си длъжна да стоиш тук — обади се Ламон.
— Ами, длъжна съм — отвърна тя. — Дукът така ми заповяда.
— Мога да го убедя да промени решението си спрямо тебе, но, разбира се, той ще трябва да остане тук.
— Не мога да го оставя.
— Не бих си и помислил това, но когато умре, едва ли ще имаш нещо против моето предложение.
— Предложение? — Тя го изгледа изпитателно.
Той пристъпи неловко.
— Ти си много… привлекателна, Мелиса.
— Разбирам — сериозно каза тя.
Някога друг мъж й беше направил подобно предложение и тя му отговори, както би направила всяка жена от Минерва, но това се случи отдавна. Тя се промени. Или пък беше загрубяла. Както и да е, сега оцеляването й значеше за нея повече от насаденото в Минерва разбиране за достойнство. И Ламон не приличаше на Майлоу.
— И аз те харесвам, Ламон. Когато и ако Робин умре, ще приема предложението ти.
Той се усмихна за миг и кимна.
— Доволен съм.
Пристъпи към нея, прегърна я и я целуна по устните. Тя се опита да отговори на целувката му, но не можа. Твърде остро усещаше присъствието на Робин. Почувства се ужасно. Продаваше се на друг мъж, а нейният любим умираше проснат в краката й. Ламон явно усети напрежението и я пусна. Отстъпи крачка-две и каза:
— Сега си отивам. Ще дойда вечерта да видя как е той.
— Добре. — каза тя. И добави: — Съжалявам, Ламон, но докато Робин е още жив, не мога да…
— Разбирам. Искаш ли преди да си тръгна, да ти помогна да сготвиш това животно?
Тя хвърли поглед на торбата и каза през зъби:
— Ако нямаш нищо против. Сигурно ще трябва да се науча как да правя това. Защо не сега.
В късния следобед тя се връщаше от фонтана с още вода. Изминалият ден беше твърде неприятен. След отвратителния касапски урок, преподаден й от Ламон, трябваше да мине време, за да се престраши и да се заеме с превръзката на Робин. И когато най-накрая махна старата превръзка, с отчаяние видя колко по-зле изглежда раната. Възпалението напредваше, между грубите шевове, направени от Ламон, се процеждаше жълтеникава гной. Не можеше да спре заразата. Джан чувстваше колко нищожни са усилията й, докато миеше раната с остатъците от мехлема от своята малка и вече изчерпана аптечка. После направи нова превръзка. Вече беше сигурна, че Робин ще умре през нощта.
Когато доближи магазина, пак забеляза вътре фигура на мъж. Уверена, че това е Ламон, тя влезе. Видя, че се е заблудила, но беше твърде късно. Двама мъже изскочиха зад гърба й. Беше попаднала в клопка.
Глава двадесет и втора
Мъжете от двете й страни я хванаха за ръцете. Третият дойде при нея. Държеше нож с дълго острие. И тримата имаха лица като на жените, които тя видя при фонтана по-рано през деня — с широки скули и тесни очи. Бяха ниски, по-ниски от нея, но яки и набити. Мъжът с ножа й крещеше нещо с пронизителен глас, но думите му не означаваха нищо за нея. Застана наблизо и я бодна с върха на ножа в ребрата точно под лявата гърда. Докато той викаше, Джан усети миризмата на дъха му, стори й се странно сладникава. Чудеше се защо е толкова разстроен и какво всъщност искат от нея. Бързо получи отговор на втория въпрос — мъжът хвана със свободната си ръка яката на нейната туника и я разпра до кръста. „Май доста внимание привличам напоследък“, каза си Джан, извика и се опита да се освободи. Мъжът с ножа се стараеше да доразкъса туниката й. Тя ядно заби коляно в слабините му. Той изтърва ножа и очевидно забрави желанието да я изнасили, вкопчен в смазаните си тестиси. Виеше от болка, коленете му се подгънаха.
Оказа се сравнително лесно да изтръгне ръцете си от хватката на стреснатите мъже. Тя светкавично се извъртя към единия и го удари с лакът по гръкляна, после се обърна към другия. Той беше извадил нож и се хвърли към нея. Тя отстъпи встрани, завъртя се и хвана в ключ протегнатата напред ръка. Натисна. Когато китката на мъжа изпращя, неговия вой се присъедини към виковете на приятеля му.
Джан заотстъпва назад и огледа тримата неуспели насилници. Първият се беше свил на топка, вторият с посиняло лице се люлееше на колене и длани, опитваше се да диша. Третият беше хванал станалата безполезна ръка и гледаше Джан с навъсено учудване. Тя вдигна ръка и посочи изхода.