Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
— Умря преди година — отговори Бени, очите му се присвиха. — Май не му понесе промяната и диетата. Но ти откъде си го познавал?
— Нали ти казах, откъдето познавам и тебе. Бях стъклоходец.
— Аз пък не те помня. И тогава ще да си бил доста малък за стъклоходец.
Майлоу се ухили и каза:
— Бени, това съм аз, Майлоу.
— Майлоу ли? Ти изобщо не си Майлоу, ами си някакъв сбър… е, хлапе де! Чух, че Майлоу го убили долу, на земята.
— Вярно, убиха го, но аз пак съм си Майлоу, поне донякъде. Аз съм негов… клонинг, това е доста близо до истината. Знаеш какво е клонинг, нали?
Очевидно Бени знаеше, защото започна да се паникьосва.
— Бени, даже и на тази възраст би трябвало да забелязваш приликата. — Той докосна своята почти оплешивяла глава. — А, виждам, започна да ти просветва пред очите. Чудничко си прекарвахме, нали, Бени? Помниш ли как преряза осигурителното въже на Джан?
Бени отстъпи крачка назад и преглътна конвулсивно.
— Исусе, този наистина е Майлоу!
— Не се страхувай, нищо лошо няма да ти сторя. Пък и ако не беше ти, никога нямаше да срещна Джан. Помниш ли деня, когато я доведе в кочината на робите и я даде на онзи нещастник Буцата?
— Ъхъ… Винаги ще го помня. Онази кучка ни докара всички беди. Още щом стъпи на борда… оттогава всичко се промени и тръгна на зле. Като си помисля само, че на косъм й се размина да я убия… да бях успял, всичко щеше да си бъде както преди.
— Но моля те, Бени, все пак говориш за моята майка — каза му Майлоу с усмивка.
— Майка ти ли?
— Майка ми. Да, Джан послужи за нещо като катализатор, но подозирам, че „Господарят Панглот“ и без това щеше да стигне до същия печален край. Гниенето беше започнало, преди Джан да се появи…
Подът се разтърси — вече празната товарна платформа се беше върнала на мястото си. Паяците започнаха да побутват наредените хора към отварящата се врата. Майлоу пак се усмихна на Бени.
— Е, трябва да тръгваш вече. Пожелавам ти късмет на земята.
Бени го изгледа и се затътри с останалите от колоната. Майлоу остана на мястото си, оглеждаше преминаващите край него хора. След минута каза:
— Ето една перспективна кандидатка.
— Коя точно? — обади се Ашли от паяка до него.
Майлоу посочи.
— Онази с дългата черна коса.
— Ха! Ами че тя е кльощава.
— Значи ще я охраним. Мога ли да я взема или не?
— Вземи я, какво пък!…
Паякът изтича напред, хвана здраво момичето за ръката и я издърпа от колоната. С изписан на лицето ужас момичето изпищя и изтърва вързопчето си. Зад нея двама души — жена и мъж, се опитаха да я последват, но другите паяци ги спряха.
— Ей! Къде я водиш? — кресна мъжът. — Пусни я!
Паякът вече беше довел момичето при Майлоу. Той я огледа набързо. Хубава кожа, дълги крака, но и съвсем малки гърди. Е, не можеше да очаква всички прелести събрани на едно място. Да, беше твърде слаба, но такова беше състоянието на повечето хора в корабите. От много отдавна храната им се отпускаше на оскъдни порции.
— Как се казваш! — попита я Майлоу.
Тя го гледаше уплашено. Изглеждаше на около шестнадесет години. Каза с треперещ глас:
— Тайра.
— Онези твоите родители ли са?
Тя погледна през рамо двойката, която упорито се опитваше да премине преградата от роботи, и кимна. Майлоу отиде при тях.
— Днес ви е щастлив ден — каза им той. — Реших да спася вашата дъщеря.
Те го гледаха неразбиращо.
— За какво говорите? — проплака жената. — Моля ви, пуснете я!
— Не чухте ли какво казах току що? Реших да я спася. Ще остане с мен горе. Не мислите ли, че това е за предпочитане пред доста съмнителната й съдба с вас на земята?
Двамата се спогледаха тревожно, мъжът каза:
— Тя ще дойде с нас. Ще приеме каквато съдба я очаква на земята, като нас. Заедно с нас!
Майлоу поклати глава.
— Не обсъждам въпроса с вас, само ви уведомявам. Тя остава с мен. Хайде, вземете си сбогом и се качвайте на платформата.
— Не! — извика жената и тръгна да заобикаля застаналия пред нея паяк. Той я бутна назад. — Защо? Защо ни я вземате?
— Мислех си, че това е от ясно по-ясно — каза Майлоу и се озъби хищно.
Те стреснато го загледаха.
— Но… но ти си само едно момче — каза жената.
— Да, засега, но аз доста бързо се развивам — увери я Майлоу и се разсмя. — А сега простете се с Тайра и тръгвайте.
Те пак се опитаха да минат през паяците, които този път ги сграбчиха и ги повлякоха. Мъжът и жената крещяха името на Тайра. Тайра също започна да крещи. Майлоу се върна при нея.
— Успокой се, Тайра — усмихнат каза Майлоу. — Всичко ще бъде наред. Когато ме опознаеш по-добре, ще признаеш, че съм много приятен човек. — Той заговори на Ашли. — Заведи я в хеликоптера. Връщам се в Небесния Ангел. Колкото по-рано се заема с превъзпитанието й, толкова по-добре.