Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Жан Марк се стресна. Бавно вдигна очи от лежащия на писалището документ.
На прага стоеше Жулиет, насочила предизвикателно поглед към него. Беше свалила тъмнозелената си шапка и я размахваше насам-натам за връзките. В отговор на недоумяващия му поглед тя нервно поглади немирните си тъмни къдрици.
— Няма нужда да ме гледате така. Вече ви казах, че всъщност вие сте човекът, който трябва да бъде с тях и да отпътува, а не аз, но вие не искахте да ме чуете. Сега тя има само Филип, а пък вие знаете какви са чувствата й към него.
— Какво, по дяволите, търсиш тук?
— Смятам да остана.
Прониза го чувство, което предпочете да не определя по-точно.
— Не звучи правдоподобно.
— А къде иначе да се дявам?
— Във Вазаро.
— Не можех да отида там. Франсоа твърдеше, че съм била на път да задуша Катрин. Наистина, аз не съм уверена дали това отговаря на истината, обаче… — Тя спря задъхано. — Не, не е вярно, той има пълно право.
— Щуротии.
Тя поклати отрицателно глава.
— Не съм в състояние да я оставя на мира. Дори когато ми стана ясно, че е така, не можех да си наложа да не го правя. Мислите ли, че ми беше леко да се върна обратно? Освен Катрин нямам никого на този свят. В началото въобще не исках да повярвам на Франсоа.
— Хм, както виждам, ще трябва да водя сериозен разговор е мосю Ечеле — отбеляза неохотно Жан Марк, като прибра перодръжката в калъфката. — Предполагам, че той е бил човекът, който те е довел дотук?
За втори път тя поклати отрицателно глава.
— Франсоа няма никаква представа. Аз слязох преди бариерата. Наредих на кочияша да спре и после наблюдавах отстрани дали ще пропуснат Катрин. Едва тогава поех обратния път. Франсоа разговаряше само със стражите и не хвърли нито един поглед в каретата.
— И ти как стигна дотук?
— С тичане. Тъй като знаех, че ще се разсърдите, сметнах за най-добре пътната кола да се отдалечи колкото се може повече, преди да разберете, че не съм вътре в нея. Вие сте ядосан, нали?
— Да, доста.
— В такъв случай постъпих правилно, че…
— Не, не си постъпила правилно — прекъсна я той с леден глас. — А лекомислено, глупаво и безогледно. Защо, по дяволите, те държахме толкова време далеч от улиците? Какво щеше да стане, ако те бяха разпознали…
— Бях предпазлива. Носех си шапката ниско нахлупена над челото и държах главата си наведена. — Тя сбърчи чело. — И не питах никого за нищо, когато обърквах пътя.
— Цяло чудо е, че не са те задържали и хвърлили в тъмницата. Имаш ли въобще някаква представа как сега ще се измъкнем от Париж, след като ти сложи кръст на всичките ни планове?
— Няма да напусна Париж. Или поне не скоро. Мислите ли, че щях да всявам тревога у Катрин, да прекосявам сама половината град и после, сякаш нищо не е било, да се обърна кръгом и да я последвам послушно във Вазаро?
— Тогава какви са ти намеренията?
Тя го изгледа цялата нащрек.
— Мисля, че е по-добре да обсъдим това след вечеря.
— Не, сега!
— Гладна съм. Капнала съм от умора, а краката едва ме държат. Отивам да се измия, после ще се нахраним, а накрая ще можем да побъбрим. — Тя се обърна. — Уведомете Мари да приготви вечерята.
— Жулиет!
Тя се извърна към него.
Жан Марк изричаше думите си бавно, с желязна нотка в гласа.
— Ще изчакам с нашия разговор, но те предупреждавам, че за последен път се разпореждаш в моя дом.
Бузите й се оцветиха в розово. Искаше да възрази, но после размисли и се отказа. Тя се вторачи в него, а той неочаквано се изплаши, когато забеляза как дръзкото й държане се стопи в отчаяние. Припряно избягна погледа му и заяви с небрежно вдигане на рамене:
— Не вярвам да е така.
Глава единадесета
— Така, сега можем да поговорим, нали? — Жан Марк се стараеше да си наложи безупречно учтив тон. Постави салфетката си до чинията и се облегна на стола.
Жулиет остави лъжицата си с известно колебание.
— Вие май не ядохте кой знае колко. Не искате ли да опитате от лимоновия сладкиш? Той е…
— Не ме интересува никакъв лимонов сладкиш. Интересува ме защо не си на път за Вазаро. Преди три дни не беше на себе си от грижи и тревоги за Катрин, а днес я оставяш на произвола на съдбата.
— Не съм я оставила на произвола на съдбата. Вече ви казах защо не продължих пътуването си. По-добре ще е за нея, ако прекара известно време без мен. Ще замина за Вазаро след няколко месеца и ще остана при нея, докато роди детето.
— А какво ще стане, ако тя открие бременността си, преди да си решила да удостоиш Вазаро с присъствието си?
Внезапен страх прониза Жулиет и за миг я лиши от говор. И да искаше, не можеше да пророни дума.