Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— А пък вие просто ще я оставите да се строполи, когато открие, че нещата не са по силите й.
Той сви равнодушно рамене.
— Какво да се прави? Ние двамата прекрасно знаем, че се бракосъчетах зарази зестрата. Щом като днес се качите на пътната кола, за мен въпросът е приключил. Предлагам ви само моя жизнен опит като незаинтересован наблюдател.
— Като доносник! — Жулиет го каза с треперещ от възмущение глас. — Филип разправя, че вършите подобни услуги на Дантон.
— Вярно е.
— И като убиец от засада!
— Убивал съм хора.
— И си позволявате нахалството да ми казвате, че аз…
— Попитайте все пак себе си защо във възбудата си ме хулите и очерняте? — Франсоа си тръгна. — В случай, че благоденствието на Катрин наистина ви интересува, уверявам ви, че във Вазаро ще се намери начин тя да поеме живота си в свои ръце.
Той излезе и веднага след това тя чу как входната врата се захлопна.
Не беше вярно! Катрин действително се нуждаеше от нея.
И все пак Катрин изглеждаше учудващо добре, когато днес пристигна. Не вглъбена в себе си и унила, както при напускането на дома. Едва когато Жулиет наново пое юздите в ръцете си и започна да й дава нареждания, Катрин изпадна пак в летаргия.
Жулиет усещаше как сълзи пареха очите й. Можеха да съществуват и други обяснения. От това още не следваше, че Франсоа е безусловно прав. Няма нужда да се отказва от Катрин само защото в думите му се съдържа зрънце истина.
Вие я задушавате!
Вие хвърляте всичките си усилия, за да я погубите!
Никой не е по-вреден за Катрин от вас!
Не е ли по-скоро обратното — вие имате нужда от нея?
Беше си вярвала, че постоянно се грижи за доброто на Катрин. Сега не беше вече толкова сигурна. Франсоа беше надникнал в душата й и тя чувстваше, че в думите му има истина.
Излезе замислена от салона и тръгна нагоре по стълбището.
Катрин лежеше на леглото. Празният й поглед беше насочен към тавана. Намираше се в състоянието, което Жулиет почти непрестанно беше наблюдавала у нея през последните седмици. След явната промяна при завръщането й у дома тази неподвижност и вдървеност стъписваха.
Жулиет се помъчи да се усмихне, като седна на края на леглото.
— Франсоа каза, че вчера си изпитала страх.
— Да, в странноприемницата бяха насядали мъже, които ме гле… — Катрин не довърши. — Искаше ми се да си дойда вкъщи, ала Франсоа не ми позволи. Знаех, че ти никога не би допуснала да се чувствам зле.
— При мен си в безопасност.
— Да, винаги. Когато си тук, не е необходимо да се тревожа за нищо. Ти ме отбраняваш от всичко.
Вие никога няма да я оставите да стъпи на собствените си крака!
Жулиет усети как надеждите й помръкват и улови ръката на Катрин.
— Кажи ми какво се случи последната нощ?
Катрин не я погледна.
— За това не бих желала да говоря. Мога ли сега да отида в градината?
Катрин щеше да се спусне долу в градината и там да потъне в мечтателно безмълвие. Щеше да отпътува за Вазаро и безмълвието щеше да я придружава. Защо? Защото Жулиет щеше да й бъде подръка и да я държи далече от всичко, което можеше да разчупи това безмълвие.
— Да, можеш да отидеш в градината — каза посърнала Жулиет. Света Богородице, тя вече беше склонна да признае пред себе си, че Франсоа има право.
Жан Марк помогна на Катрин да се качи в каретата и погледна към Филип, който беше заел срещуположно то място.
— Прати куриер, след като пристигнете във Вазаро!
Филип кимна.
— Ще се грижа и за двете.
— Да, така трябва. Къде е Жулиет?
— Тя изтича в двора, за да потърси кърпата, която Катрин е забравила в градината.
— Ечеле ще се присъедини към вас малко преди контролните проверки, за да се погрижи всичко да мине нормално. У теб ли са документите?
— Да, аз не съм вчерашен, Жан Марк.
Жан Марк не отвърна нищо. Обърна се и заизкачва стъпалата. Най-горе се сблъска с Жулиет, която току-що излизаше от къщата. Тя носеше тъмнозелена пътна рокля с шапка в съшия цвят. Синя копринена кърпа лежеше на лявата й ръка.
— Намери ли я? Добре, хайде, бързо се качвай!
— Защо вие не пътувате с Катрин? — попита тихо Жулиет. Лицето й беше засенчено от периферията на шапката. — Всъщност би следвало да я придружавате. В края на краищата носите отговорността за нея.
— Това вече си го казвала няколко пъти — отговори той сухо. — Сега не мога да се махна оттук. В момента Конвентът разисква дали трябва да се конфискуват още кораби за военноморския флот. Ако не съм си на мястото да им попреча, ще ми откраднат корабостроителниците и намиращите се още в строеж съдове.