Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Какво не беше разбрала?
— Че не желаеш да ми причиняваш болка. — Тя се обърна към стената. — Мислех си, че всички мъже желаят жените само защото са жени. Твоето обяснение ме успокои. Сега се чувствам по-добре.
— Така ли?
— Да — прошепна тя сънено. — Успокои ме това, че не ти харесвам и че не ме желаеш.
— Да, аз не те желая.
Когато вече почти заспиваше, тя го чу да повтаря думите й. Странно, от устните му те отекваха като някоя от свещените литании, които й бяха преподавали монахините.
Не ми харесваш и аз не те желая.
Когато на следващото утро Франсоа и Катрин пристигнаха на Кралския площад, Жулиет ги посрещна на вратата.
— Всичко с теб наред ли е? — Погледът на Жулиет опипваше угрижено лицето на Катрин. С облекчение забеляза, че по Катрин нямаше и помен от насилие. Напротив, лицето й беше удивително бодро и свежо. — Нищо не ти е направил, нали?
— Само дето обиждаше ушите ми с развратния си език — отговори Катрин. — Езикът му е още по-невъздържан от твоя, Жулиет.
— Разполагам с известна допълнителна практика — каза с усмивка Франсоа. — И не съм прекарал детството си в някой манастир.
Катрин навъси чело.
— Въпреки всичко не биваше…
— Всичко свърши! — Жулиет помъкна Катрин към къщата, развърза панделките и свати сламената й шапка. — Отново си невредима вкъщи и аз ще се грижа за теб. Изморена ли си?
Катрин я погледна неуверено.
— Не. Спах много добре.
— Отлично! Навярно въпреки всичко би следвало да си отдъхнеш. Жан Марк и Филип са при мосю Бардо, за да уредят финансовата страна на пребиваването ти във Вазаро. Като се върнат, ще се нахраним и веднага тръгваме на път. Качи се в стаята си, аз ей сегичка ще дойда при теб.
Цялата живост изчезна от лицето на Катрин.
— Щом като мислиш така. — Тя тръгна покорно към стълбището.
— Почакай! Не го прави! — каза Франсоа тихичко. — Кажи не, Катрин!
Жулиет улови думите му и смръщи вежди.
— Защо да не го прави? Вие добре знаете, че тя още не се е поправила съвсем и трябва да отдъхне преди дългото пътуване. Погледнете я внимателно — с всяка измината минута тя става все по-бледа!
— Наистина съм малко уморена. — Катрин отмина с пренебрежение неодобрителното изражение на Франсоа и пое с натежала стъпка нагоре по стълбището. — Бих искала да се отбия още веднъж в градината преди заминаването. Имам ли още време на разположение, Жулиет?
— След като си починеш. — Жулиет се обърна към Франсоа. — Бих искала да поприказвам с вас.
— И аз мислех за същото. — Погледът му проследи Катрин, която се изкачваше по стъпалата. — Аз също бих искал да поприказвам с вас. Елате с мен!
Той се обърна и тръгна към салона.
Жулиет се подвоуми, преди да изтича подире му, изненадана от заповедническия му тон.
— Вие не биваше да я вземате при себе си миналата нощ. Нямахте никакво право на това! Можехте страшно да я изплашите.
— Аз я изплаших!
Жулиет настръхна цялата.
— Какво сте причинили на Катрин?
— О, аз не съм й се натрапвал, ако от това се боите. — Франсоа посрещна погледа й съвсем равнодушно. — Ала аз й вдъхнах страх и ужас, доведох я до гняв и направих така, че тя се сблъска с неприятни неща. — Той поспря за малко. — Така, както и вие се сблъсквате с тези неща, откакто сте напуснали манастира.
— Аз съм в състояние да се справя с тях. Катрин е все още прекалено слаба и немощна.
— Тя е по-силна, отколкото си мислят хората. Нощес тя се събуди за живот. Ако беше толкова слабовата, както вие си внушавате, то щеше да вие като подивяла или да загуби свяст, но нищо подобно не се случи. И все ми се струва, че открих защо здравословното й състояние става по-лошо вместо по-добро. — Той отново спря. — Вие сте виновна за това!
— Аз ли?
— Вие буквално я задушавате.
Жулиет го погледна недоверчиво.
— Това не е вярно! Вие не я познавате! Тя има нужда от мен!
— Наистина ли? — Той говореше съвсем тихо. — А не е ли по-скоро обратното — вие имате нужда от нея?
Жулиет сви дланите си в юмруци.
— Вие се заблуждавате! Без мен тя няма да се оправи. Тя очаква дете!
— Вчера тя се справяше. — Той разглеждаше Жулиет със студена безпристрастност. — Никак не се съмнявам, че тя е твърде близка на сърцето ви, но за Катрин в момента няма по-вреден човек от вас, Жулиет. Тя не бива повече да се обляга на никого. Тя най-сетне трябва да се изправи на собствените си крака, а аз не вярвам, че вие ще съумеете да престанете с грижите си по нея.
— Вие лъжете! Аз правя всичко, което е по силите ми, за да й помогна!
Той поклати отрицателно глава.
— Вие я задушавате с внимание и грижи. Твърде скоро тя вече няма да може да живее без вас. Ако продължите така и по-нататък, това ще бъде нейната гибел. Вие сте толкова привързана към нея, че не сте в състояние да я оставите да стане самостоятелна.