Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка

— Очевидно — гневно заговори Конев — след като бялата клетка се е приготвила за поглъщане, останалата част от процеса е автоматична и нищо не може да я спре. А сега какво ще правим, Наталия?

— Признавам, че не очаквах такъв развой — тихо отвърна Наталия. — Грешката е моя.

— Какво значение има? — намръщи се Дежньов. — Какво би могла да ни стори тази топка? Не може да ни разруши. Да не е боа-удушвач.

— Може да се опита да ни смели — каза Конев. — Намираме се в хранителната вакуола и около нас се изливат храносмилателни ензими.

— Нека се изливат — изсумтя Дежньов. — Желая им много успехи при опита. Бялата клетка не притежава нищо, с което би могла да разтвори стените на кораба. В крайна сметка ще ни изхвърли като несмилаем остатък.

— Как ще го разбере? — попита Калинина.

— Кое да разбере? — сопна се Дежньов.

— Как ще разбере, че сме несмилаем остатък? Беше подтикната към действие от бактериалния ни заряд.

— Който вече не съществува.

— Да, но както някой отбеляза, щом веднъж се въздейства на бялата клетка, тя трябва да премине последователно през целия цикъл. Тя не е мислеща. Действа напълно автоматично — Калинина се беше намръщила и оглеждаше останалите. — Струва ми се, че бялата клетка ще продължи да се опитва да ни абсорбира, докато някакъв друг подходящ стимул не включи в обратна посока поглъщателния й механизъм и не й позволи да ни изхвърли.

— Но сега зарядът ни отново има характеристиките на червена клетка. Не мислиш ли, че така ще стимулираме изхвърлянето ни? Тя не яде червени телца.

— Мисля, че вече е твърде късно — каза неуверено Калинина, като че ли се притесняваше да противостои на Боранова. — Характеристиката на заряда на червена клетка ни оставя непогълнати, но след като сме били всмукани по някакъв начин, само тя не е достатъчна за да предизвика изхвърляне. В крайна сметка, все още сме тук — не бяхме изхвърлени.

Очите й — всъщност очите на петимата — се загледаха притеснено в корабната стена. Попаднаха в капана на една мъглива клетка.

— Мисля — продължи Калинина, — че би трябвало да има някаква характеристика на заряда, която да съответства на неразтворимите остатъци от бактериите, които бялата клетка е пригодена да поглъща. Бихме могли да предизвикаме изхвърлянето с такава характеристика.

— София, мое малко пиленце — рече Дежньов, — в такъв случай дай й характеристиката, която иска.

— С удоволствие — отвърна Калинина, — ако ми кажете каква е тя, защото аз не я знам. Мога само да опитвам напосоки. Броят на възможните характеристики е астрономически.

— Всъщност — додаде Конев — можем ли да бъдем сигурни, че бялата клетка изобщо изхвърля нещо? Може би неразтворимите остатъци се превръщат в част от зърнестия й материал и остават в нея, докато не бъде изтеглена и разградена в далака.

Боранова се намеси с остър тон, може би предизвикан от знанието, че е отговорна за настоящата ситуация:

— Няма смисъл да си бъбрим. Има ли някакви конструктивни предложения?