Битката за Фондацията

— Неговите техники за избягване на хаоса са уникални и очарователни. Никой друг в Проекта не би могъл да ги разработи като него. На мен нищо подобно не ми е хрумвало. На теб също, Хари.

— Ами — измърмори Селдън сърдито, — остарявам.

— Само да не се смееше толкоз високо тоя човек — рече Амарил.

— Хората не могат да контролират как да се смеят.

И все пак истината беше, че професор Селдън с мъка приемаше Илар. Бе почти обидно, че той самият изобщо не се е и доближил до ахаотичните уравнения, както днес ги наричаха. Хари Селдън не се тормозеше, че не се е сетил за принципа, на който се основаваше електролупата — това не влизаше точно в неговата област. За ония уравнения обаче действително би трябвало да се досети или поне да стигне близо до тях.

Опита се да поспори със себе си. Сам беше разработил цялата основа на психоисторията, а пък ахаотичните вериги следваха естествено от тази основа. Би ли могъл преди три десетилетия Тамуил Илар да извърши онова, което Селдън бе извършил? Твърдо вярваше, че не би могъл. И толкова ли беше важно, че Илар е измислил принципа на ахаотизма, след като почвата за него вече е била подготвена?

Всичко това бе напълно разумно и напълно вярно, но Хари Селдън все още усещаше някаква неловкост, когато се срещнеше с Тамуил. Просто беше малко сприхав. Уморената старост срещу пищната младост. Илар никога не му бе давал очевиден повод да почувства разликата в годините. Никога не пропускаше да покаже на Селдън цялото си уважение или по някакъв начин да намекне, че по-възрастният мъж още е в разцвета на силите си.

Разбира се, младият колега беше заинтересован от наближаващите празници и дори, както се оказа, пръв бе предложил да се чества рожденият му ден. (Дали тук нямаше нагъл намек за възрастта на професора? Хари отхвърли тая възможност. Да повярва на това би означавало, че започва да усвоява подозрителността на Дорс.)

Сега Илар тръгна към него и рече:

— Маестро… — и Селдън, както винаги, примигна. Предпочиташе старшите участници в Проекта да го наричат Хари, ала туй изглеждаше прекалено дребна работа, за да вдига патърдия.

— Маестро — подзе Илар, — говори се, че са ви повикали на среща с генерал Тенар.

— Да. Той е новият водач на военната хунта и предполагам, че иска да ме види във връзка с психоисторията. Непрекъснато ме питат за нея още от времето на Клеон и Демерцел.

(Новият водач! Хунтата беше като калейдоскоп: периодично някои членове изпадаха в немилост, а други се издигаха от неизвестността.)

— Но доколкото разбирам, той желае да се срещнете сега — точно посред празненството.

— Е, няма значение. Всички вие можете да празнувате и без мен.

— Не, маестро, не можем. Надявам се, че няма да имате нищо против, обаче се събрахме няколко души и се обадихме в Двореца да отложим срещата с една седмица.

— Какво? — рече Селдън раздразнен. — Това май е било доста нахално от ваша страна, пък и рисковано.