Битката за Фондацията

— Разправял съм се дори с военни и съм оцелял.

— Не и с генерал Дъгал Тенар. Той е съвсем друга песен. Познавам го.

— Познаваш го? Ти си се срещал с него?

— Не лично, ала генералът е от Манданов (който, както знаете, е моят сектор) и там той беше известен фактор, преди да се присъедини към хунтата и да се издигне в нея.

— И какво ще кажеш за Тенар?

— Невежа, суеверен, гневлив. Не е човек, с когото ще се оправите лесно или безопасно. Можете да използвате тази седмица да разработите начини как да се държите с него.

Селдън захапа долната си устна. В приказките на Илар имаше нещо и Хари трябваше да приеме факта, че макар да крои свои собствени планове, може да се окаже трудно да манипулира една глупава, самомнителна, избухлива личност, която отгоре на всичко разполага със съкрушителна власт. Той обезпокоено каза:

— Ще се справя някак си. Във всеки случай днес военната хунта на Трантор е в нестабилно положение. Тя вече се крепи по-дълго, отколкото изглеждаше възможно.

— Това проверявали ли сме го? Не знаех, че сме изчислявали стабилността на хунтата.

— Амарил спретна няколко сметки с твоите ахаотични уравнения — Селдън направи малка пауза. — Между другото натъкнах се да ги споменават като уравненията на Илар.

— Не и аз, маестро.

— Надявам се, че нямаш нищо против, но не искам това да се случва. Психоисторическите елементи трябва да се описват функционално, а не персонално. Щом се намесят личности, появяват се лоши чувства.

— Ясно ми е и съм напълно съгласен, Маестро.

— Всъщност — с нотка на виновност рече професорът — винаги съм усещал, че не е редно да говорим за основните Селдънови уравнения на психоисторията. Проблемът е там, че този термин е използван толкова години и не е практично да се опитваме да го променяме.

— Ако ме извините, маестро, ще отбележа, че вие сте изключение. Мисля, никой не би оспорил, че откриването на психоисторическата наука се дължи изцяло на вас. Само че с ваше позволение бих желал да се върна на срещата ви с генерал Тенар.

— Какво повече да бистрим за нея?

— Все се чудя дали няма да е по-добре, ако вие нито го видите, нито разговаряте с него, нито си имате някакво вземане-даване.

— Как да го избягна, като ме кани на среща?

— Бихте могли да се престорите на болен и да изпратите някой друг вместо вас.

— Кого?

Илар не отвърна, но мълчанието му бе красноречиво.

— Доколкото разбирам, теб — рече Селдън.

— Дали не трябва точно това да направим? Аз съм съгражданин по сектор на генерала, което би имало известно значение. Вие сте човек зает, годините ви са напреднали и няма да е трудно Тенар да повярва, че не сте съвсем добре. И ако го видя аз, а не вие — моля да ме извините, маестро, — ще мога да шикалкавя и маневрирам доста по-лесно от вас.

— Искаш да кажеш — да лъжеш.

— Ако стане нужда.

— Рискуваш прекалено.

— Не чак толкова. Съмнявам се, че ще нареди да ме екзекутират. Ако го разгневя, което е напълно възможно, бих могъл да се позова — или вие да се позовете — на моята младост и неопитност. При всички случаи ще бъде значително по-безопасно аз да се забъркам в някоя каша, отколкото вие. Мисля за Проекта — той може да напредне без мен много по-бързо, но не и без вас.