Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
— Три дни! — каза Селдън полувпечатлен, полуужасен.
— Три дни — повтори Дорс Венабили, кимайки. — На по-малко университетът нямаше да се съгласи.
— Ами разходите? Трудът? — намръщи се Хари.
— В сравнение с това, което си свършил за науката — рече Дорс, — разходите са минимални. А трудът беше изцяло доброволен. Студентите се включиха и се погрижиха за всичко.
Появи се панорама на Стрилингския университет от птичи поглед. Селдън се загледа в нея и усмивка си проби път на лицето му.
— Ти си доволен — забеляза Дорс. — Няколко месеца не прави нищо друго, освен да мърмориш как не искаш никакво празнуване, защото си остарял, пък сега само се погледни.
— Ех, доста е ласкателно. Нямах представа, че може да организират нещо такова.
— Защо не? Хари, ти си икона. Целият свят — цялата Империя — знае за теб.
— Не знаят — рече Селдън, като енергично тръсна глава. — Няма и един човек от милиард, който нещичко да знае за мен, да не говорим за психоисторията. Никой, дето не е в Проекта, пък и не всеки от Проекта няма и най-бледа представа как работи психоисторическата наука.
— Това е без значение, Хари. Работата е в теб. Даже и квадрилионите, които въобще не са чували за твоя живот или за труда ти, помнят, че Хари Селдън е най-великият математик в Империята.
— Е — въздъхна Селдън, като се огледа, — в момента точно така ме карат да се чувствам. Но три дни и три нощи! Ще направят всичко на трески.
— Няма. Всички записи са в хранилищата. Компютрите и останалото оборудване също са на сигурно място. Студентите създадоха истинска служба за охрана, тъй че нищо няма да бъде повредено.
— Ти си се погрижила за това, нали, Дорс? — усмихна й се влюбено Хари.
— Бяхме няколко души. В никакъв случай не бях само аз. Твоят колега Тамуил Илар работи с невероятно настървение.
Селдън се навъси.
— Имаш ли проблеми с Илар? — запита Дорс.
— Продължава да ми вика маестро.
Жената поклати глава:
— Да, ужасно престъпление.
Той го пусна покрай ушите си и добави:
— И освен това е млад.
— Толкоз по-лошо. Хайде, Хари, ще трябва да се научиш да остаряваш елегантно. Като начало следва да покажеш, че действително се забавляваш. Туй ще зарадва останалите и те самите ще могат да се веселят по-добре, така че сигурно ще пожелаеш да го направиш. Хайде, поразходи се. Не се крий тук при мен. Поздравявай всички, усмихвай се, питай ги за здравето. И помни, че след банкета ще трябва да произнесеш реч.
— Не харесвам банкетите и двойно повече речите.
— Тъй или иначе ще ти се наложи. Хайде, тръгвай!
Селдън драматично въздъхна и послуша съвета. Когато застана под колонадата, водеща към главната зала, фигурата му бе наистина величествена. Нямаше я някогашната широка мантия на Първия министър, нямаше ги и хеликонските одеяния, които предпочиташе като млад. Сега облеклото му говореше за високото му положение: прави панталони с ръбове като нож, а отгоре модифицирана туника. Над сърцето му със, сребърна нишка бе избродиран надписът СЕЛДЪНОВ ПСИХОИСТОРИЧЕСКИ ПРОЕКТ КЪМ СТРИЛИНГСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ. На благородния титановосив оттенък на дрехата му той блестеше подобно фар. Очите на Хари Селдън искряха върху издълбаното от времето лице, шестдесетте му години си личаха както по бръчките, така и по бялата коса.
Той влезе в стаята, където се угощаваха децата. Тя беше съвършено опразнена, ако се изключат дървените стойки, връз които бе сложена храната. Щом го зърнаха, малчуганите се втурнаха към него, защото знаеха кой е причината за угощението, и Селдън се опита да се отскубне от протегнатите им пръстчета.
— Чакайте, деца, чакайте — каза. — Дръпнете се сега назад.
Извади от джоба си малък компютъризиран робот и го остави на пода. В една Империя без никакви роботи можеше да разчита, че механизмът ще предизвика облещване. Той имаше очертанията на дребно космато животинче, но също и способността да променя внезапно формата си (като всеки път изтръгваше писъци или детски смях), а заедно с нея се променяха звуците и движенията му.
— Гледайте го — поръча професорът, — играйте си с него и се помъчете да не го счупите. По-нататък ще има по един за всекиго от вас.
Измъкна се в коридора към главната зала и усети, че Уонда го е последвала.
— Деди — рече тя.
Естествено внучката беше нещо по-друго. Той се приведе и я вдигна високо във въздуха, превъртя я и я остави на земята.