Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Много добре, тогава ще им телеграфирам, че приемате — каза Соумс. — Останалото наред ли е?
— Мисля, че да — каза Филип. — Не знам точно какво да очаквам от Турция. Как да ви кажа, дали е приемлива… модерна държава?
— Турците държат на това, че са. Но напоследък не им е лесно. Вълна от тероризъм, политически убийства и т.н., и от ляво, и от дясно.
— Да, четох за това във вестниците — каза Филип.
— Доста смело от ваша страна да заминете, наистина — каза Соумс с весел смях. — Страната е в недоимък, вносът е забранен, няма кафе, няма захар. Няма и порно вестници, доколкото знам, така че се налага да си носите. Недостигът на бензин няма да ви засегне, но спирането на тока може…
— Не ми звучи много ободряващо — каза Филип.
— О, затова пък турците са много гостоприемни. Ако не ви застрелят случайно и ако си пиете чая без захар, ще прекарате чудесно — каза Соумс, пак се засмя, и после затвори.
Филип Суолоу устоя на изкушението да се върне при прозореца и да поднови наблюдението над студентското поведение при чифтосване. Вместо това, той плъзна поглед по книжните рафтове в търсене на вдъхновение за лекция по литература, история, общество, философия и психология. Както винаги, вниманието му бе привлечено от редицата непокътнати броеве на „Хазлит и читателя-аматьор“ в техните бледо-сини подвързии, които беше купил от „Леки, Уиндръш и Бърнстейн“ с отстъпка, за да ги раздава на посетители, отчаян от търговския неуспех на книгата. Лек спазъм на негодувание срещу издателите му го подсети да вдигне телефона и да се обади на Феликс Скинър.
— Съжалявам — каза момичето отсреща, — г-н Скинър е на събрание.
— Предполагам, че става дума за обяд — саркастично каза Филип, като погледна часовника си. Беше три без петнадесет.
— Е, добре, така е.
— Мога ли да говоря със секретарката му?
— И тя е на обяд. Да предам ли нещо?
Филип въздъхна.
— Предайте на г-н Скинър, че професор Зап изобщо не е получавал безплатен брой от моята книга, а аз специално бях помолил да му бъде изпратен такъв при публикуването.
— Добре, професор Зап.
— Не, не, името ми е Суолоу, Филип Суолоу.
— Добре, г-н Суолоу. Ще предам на г-н Скинър, веднага щом се върне.
Всъщност, по времето, когато Филип Суолоу се обаждаше по телефона, Феликс Скинър се бе върнал от обяд. Той се намираше, ако трябва да бъдем точни, в подземното хранилище на „Леки, Уиндръш и Бърнстейн“. Той беше при това, ако трябва да бъдем съвсем точни, в Глория, която пък беше приведена над куп кашони, със свалени пола и гащички, докато Феликс, с панталони на тънко райе около глезените, и колене, сгънати в маймунски клек, се сношаваше мощно с нея изотзад. Връзката им беше узряла набързо от сутринта насам, стоплена от няколко джина с тоник и голяма бутилка италианско вино по време на обяда. В таксито след това, изследователските ръце на Феликс не срещнаха съпротива — точно обратното, защото Глория беше млада жена с гореща кръв, чийто съпруг, инженер в Комисията по електричество в Лондон, работеше нощни смени. Съответно, когато влязоха в асансьора в сградата на „Леки, Уиндръш и Бърнстейн“, Феликс натисна бутона за слизане надолу вместо за нагоре. Той беше използвал хранилището в подземието няколко пъти досега при подобни случаи, както правилно се досети Глория, без да коментира темата. Мястото трудно можеше да се нарече будоар на блаженството, подът бе твърде студен и мръсен за лягане, но настоящата им поза устройваше и двамата, тъй като на Глория не й се налагаше да гледа ужасните зъби на Феликс, нито да вдишва дъха му, който сега вонеше и на чесън в добавка към „Голоаз“-ите, той пък в същото време можеше да се наслаждава, понеже я държеше за ханша, на начина, по който пълничките й бели бузки се издуваха между пристягащия ги колан с жартиери и дамските чорапи.
— Чорапи! — изпъшка той. — Откъде знаеше, че обожавам чорапи и жартиери?
— Не знаеххх! — изохка тя. — Ох! ох! ох! — Глория усети, че кашоните се разместват и изплъзват под нея, докато Феликс мушкаше все по-здраво и бързо. — Пази се! — извика тя.
— Какво? — плътно стиснал очи, Феликс се концентрираше за оргазма.
— Падам!
— Свършвам!
— Ох!
— Ах!
Те свършиха и паднаха заедно сред куп намачкани кашони и разпилени книги. Прах изпълни въздуха. Феликс се @претъркули по гръб и въздъхна от удовлетворение.
— Беше адски готино, Глория. Земята се разтърси, дето се вика.
Глория кихна.
— Не беше земята, ами тия кашони. — Тя разтри коляното си. — Пуснала ми се е бримка — оплака се тя. — Какво ли ще си помислят горе?