Тайните на Черната джунгла

За миг факирът се поколеба, после показа на сержанта стола, който се намираше близо до навитите рогозки, прикриващи ТремалНаик и другарите му, и рече:

— Седни и ме слушай.

Завъртя се из стаята, погледна навън, сякаш се страхуваше, че го дебнат, после затвори вратата и я залости.

— Какво ти е? — попита го усъмнен сержантът.

— И аз съм предпазлив — отвърна факирът със спокоен глас.

— Тогава и аз ще взема моите предпазни мерки — каза Бхарата и извади от пояса си двата пистолета, които постави на колената си.

— Аз съм беззащитен.

— И невъоръженият човек може да бъде предател — отвърна сержантът. — Сега можеш да говориш.

— Първо искам да ти задам един въпрос.

— Говори.

— Вярно ли е, че капитан Макферсън подготвя експедиция срещу Раймангал?

— Съвсем вярно

— С кораб ли?

— Сега приготовляват „Корнуел“, една добра фрегата с много топове, която може да натовари две роти сипаи.

— Скоро ли ще потегли?

— Колкото може по-скоро — отвърна сержантът. — Капитанът няма търпение да разруши бърлогата на ония проклети последователи на Кали.

— Но той не знае къде се намира входът за подземията.

— Ако го знаеше, аз нямаше да съм тук с пет хиляди рупии. Знае само, че се намира на остров Раймангал.

— Аз ще му стана водач — каза факирът с жестока усмивка. — Ония негодници ми причиниха много злини и аз ще им отмъСтя. Но бих предпочел да говоря с капитана.

— Той не е далеч оттук и ако твоите разкрития са важни, ще те заведа при него.

— А защо не дойде тук?

— Казах ти, че е предпазлив.

— Охраняват ли го?

— Много добре.

Факирът направи незабележимо гневно движение, но гласът му изведнъж стана спокоен, сякаш бе взел бързо решение.

— Чуй ме — рече след малко. — Както ги казах, мразя тхугите и особено вожда им, безпощадния Суйодхана. Допреди няколко дни членувах в сектата им, но сега съм решил да скъсам тежката верига, която ме свързва с тях, за да си отмъстя за лошото им отношение към мен.

— Какво са ти направили?

— Излишно е да ти разправям засега. Бил съм доста години в Раймангал и може би никой по-добре от мен не познава граничните места и огромните пещери, които служат за убежище на поклонниците на чудовищното божество, което плува в човешка кръв. Ще ти кажа какво трябва да направи капитанът, за да ги изненада и…

Факирът рязко спря и на лицето му се изписа живо безпокойство. Откъм тресавището дочу жалния вой на чакал. Понеже знаеше, че тези животни не стигат тъй близо до града, разбра, че този сигнал можеше да идва само от хората от лодката. „Задава се някаква опасност — помисли си. — Трябва да побързам и засега да се задоволим само с този човек.“

Сержантът изглежда не обърна внимание на воя, защото може би смяташе, че наистина се касае за чакал.

— Продължавай — подкани той факира.

— Да, ще продължа — каза Виндхиа. — Ако капитанът има намерение да изненада тхугите в бърлогата им, трябва да вземе всички предохранителни мерки. Ако слезе на брега посред бял ден, не ще намери нито един човек в подземията.

В този миг втори вой, по-дълъг от първия, долетя отвън. Не бе възможно да се е излъгал — беше сигнал за опасност. Виндхиа се престори на спокоен и продължи: