Шекспир — „Макбет“
Първата нощна вахта не донесе никакви промени. Уайлдър отиде при пътничките във весело настроение и с онова радостно изражение, което се изписва на лицето на всеки морски командир, когато е откъснал кораба си от сушата и се е впуснал благополучно по неизмеримата океанска бездна, дето няма ни път, ни пътека. Той вече не споменаваше за рисковете на пътуването, а с безброй дребни любезности, които положението му позволяваше да прояви, се стараеше да заличи от паметта им всякакъв спомен за случилото се досега. Мисис Уилис се поддаде на явните му усилия да разпръсне опасенията им и човек, който не знае какво бе станало по-рано помежду им, би помислил, че малката компания около вечерната трапеза е доволна и спокойна група пътници, впуснала се в приключение, на което е бил предсказан щастлив завършек.
И все пак от време на време гувернантката поглеждаше смутено нашия авантюрист и загрижените й очи и присвити вежди показваха, че съвсем не е спокойна. Тя слушаше веселите, своеобразни моряшки шеги на младия човек със снизходителна и едновременно тъжна усмивка, като че младежката му жизнерадост, оживена от нотки на характерния моряшки хумор, извикваше във въображението й мили, но печални образи. Настроението на Гъртруд не беше помрачено от такива чувства. Предстоеше й да се върне у дома, при любимия си и добър баща, и при всеки по-силен порив на вятъра, който тласкаше кораба напред, тя усещаше, че е оставила зад себе си още една от досадните мили, които ги разделяха толкова отдавна.
През тия кратки, но приятни часове младежът, който по такъв необикновен начин бе станал капитан на бристолския търговски кораб, изглеждаше някак променен. Макар че при разговор проявяваше откровената мъжественост на моряка, все пак тя беше смекчена от деликатност, присъща на възпитан човек. Често при шегите му красивите устни на Гъртруд се мъчеха да скрият усмивката, от която по бузите й се образуваха трапчинки, както лек полъх набръчква, повърхността на бистър поток, а веднъж-дваж, когато остроумието на Уайлдър бликна неочаквано и беше пропито с необикновено ярки краски, тя избухна в неудържим смях.
Едночасов непринуден разговор на кораб може да спомогне повече за разчупването на ледената корица, под която светът сковава и най-добрите човешки чувства, отколкото цели седмици на безсмислени церемонии на сушата. Който се съмнява в това, по-добре да не се доверява на способността си да общува. Изглежда, че сред океанската пустош човек най-добре разбира доколко щастието му зависи от другите. Той се поддава на чувства, над които се е надсмивал, когато е бил безгрижен и извън всякаква опасност, и се радва, че намира успокоение в отзивчивостта на такива като него. Общата опасност поражда и общи интереси, независимо какво е изложено на риск — човек или имущество. Някой педантичен философ може би ще добави, че всеки съзнава колко сходни са положението и съдбата на ближния му с неговите и именно поради тази близост те стават ценни. Но дори и едно такова умозаключение да е правилно, за щастие провидението е устроило някои от представителите на човешкия род така, че това подло чувство остава скрито и незабележимо; във всеки случай нито един от тримата, които прекараха първите вечерни часове около масата в капитанската каюта на „Кралска Каролина“, не можеше да бъде причислен към тия егоисти. В тези задушевни минути те сякаш бяха забравили темата на разговора, хвърляла сянка върху първите часове от запознанството им, а дори и да я помнеха, тайнствеността на обстоятелствата и вниманието, проявявано от младия моряк към двете жени, го правеха още по-интересен за тях.
Преди компанията да разбере, че е вече късно, камбанката удари осем и прозвуча прегракнал вик, който приканваше следващата вахта да се яви на палубата.
— Започва нощната вахта — каза с усмивка Уайлдър, когато забеляза, че Гъртруд се стресна от тези странни звуци, ослушвайки се като плаха кошута, доловила звука на ловджийски рог. — Ние, моряците, не сме винаги музикални, както можете да съдите от вика на тоя човек. На кораба обаче има уши, за които гласът му е още по-неприятен, отколкото за вас.
