Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Спещите ли имате предвид? — запита мисис Уилис.
— Имам предвид тези, които сега ще постъпват на вахта. За простия моряк няма по-сладко нещо от съня, защото е най-сигурната от всичките му наслади; от друга страна, за командира той е може би най-коварният другар.
— Но защо за началника почивката да не е така приятна, както за обикновения моряк?
— Защото дори на възглавницата върху главата му тежи отговорност.
— Вие сте млад, мистър Уайлдър, за такава отговорност.
— Нашата служба преждевременно състарява човека.
— Тогава защо не я напуснете? — обади се Гъртруд малко забързано.
— Да я напусна ли! — възкликна той, гледайки я вторачено, сякаш се двоумеше какво да отговори. — Това е все едно да се откажа от въздуха, който дишам.
— Толкова отдавна ли сте се посветили на този занаят? — подхвана отново мисис Уилис, отмествайки замисления си поглед от простодушното лице на своята възпитаница отново към лицето на младия човек.
— Имам основание да мисля, че съм се родил на море.
— Да мислите ли? Нима не знаете къде сте се родили?
— За сведение по това важно събитие всички ние се облягаме на показанията на други — отвърна Уайлдър с усмивка. — Първите ми спомени са свързани с гледката на океана и дори не мога да твърдя с увереност, че съм сухоземно същество.
— Но поне сте имали късмет с ония, които са ви отгледали и възпитали от малък.
— Да, имах! — отговори той натъртено. После, закривайки за миг лицето си с ръце, стана и с тъжна усмивка добави: — А сега трябва да изпълня последното си задължение за денонощието. Искате ли да погледнете нощта? Такъв изкусен и смел моряк не бива да си ляга, докато не види какво е времето.
Гувернантката пое ръката му и двамата се заизкачваха мълчаливо по стълбата на каютата, всеки потънал в мислите си. След нея тръгна по-пъргавата Гъртруд, която се присъедини към тях при наветрения борд на шканците.
Нощта беше не толкова мрачна, колкото мъглива. Бе изгряла пълна, ярка луна, но тя се движеше по небесния си път подир цяло пълчище тъмни облаци, твърде гъсти, за да пропуснат отразената й светлина. Само тук-там, където облачното покривало беше по-тънко, се промъкваше някой блуждаещ лъч и падаше върху водата като смътен отблясък на далечна свещица. Вятърът беше силен и духаше от изток; морето като че отразяваше от развълнуваната си повърхност повече светлина, отколкото получаваше; дълги ивици блестяща пяна прииждаха една след друга и правеха водата по-светла от небето. Корабът беше наклонен силно настрана и всеки път, когато се врежеше в някоя голяма вълна, пред него се образуваше широк полумесец от пяна, сякаш морето подскачаше весело по пътя му. Но макар че времето беше благоприятно, вятърът — не съвсем неблагоприятен, а небето — по-скоро мрачно, отколкото застрашително, смътната (а на човек от сушата би могла да се стори свръхестествена) светлина придаваше на пейзажа необикновено див, пустинен вид.
Когато излезе на палубата, Гъртруд потръпна и нададе възклицание, изразяващо безмерен възторг. Дори мисис Уилис се взираше в тъмните вълни, които се вдигаха и спущаха на хоризонта, около който се разливаше най-вече тази наглед така свръхестествена светлина, с дълбокото убеждение, че сега е напълно в ръцете на тоя, който е създал водата и сушата. Ала Уайлдър наблюдаваше цялата тази сцена така, като че съзерцаваше ведро небе. За него гледката не беше нито нова, нито страшна, нито пък очарователна. Съвсем другояче я възприемаше неговата по-млада и възторжена спътница. След като първоначалното й чувство на благоговеен страх затихна, тя възкликна с пламенно възхищение:
— Една такава нощ би изкупила цял месец затвор на кораб! Тези картини сигурно ви доставят голямо удоволствие, мистър Уайлдър, вие винаги имате възможност да им се наслаждавате.
— Не ще и дума, те доставят наслада. Само дано вятърът да промени посоката си с един-два румба113. Не ми харесва небето, нито този замъглен хоризонт, нито този вятър, който духа все от изток!
— Но корабът се движи с голяма скорост — възрази спокойно мисис Уилис, като забеляза, че младият човек несъзнателно издава мислите си, а тя се страхуваше от въздействието на думите му върху душевното състояние на възпитаницата й. — Ако следваме неотклонно курса си, има изгледи пътуването ни да завърши бързо и благополучно.
113
Румб — мярка за определяне на посоката, равна на 1/32 от окръжността. Б.пр.1